- 2 days ago
Category
📺
TVTranscript
00:27Девушки отдыхают
00:30Много си подхождате да ви е честито.
00:34Пожелавам ви щастие.
00:39Нека Бог да те накаж, Орхан.
00:43Много сме си отивали, а?
00:47Ах, Орхан!
00:51Хайде!
00:52Хайде!
00:53Започваме!
00:54Хайде!
00:55Дженсу, не може да ни целиш, елифела.
00:59Този път не излизай, веднага елиф.
01:01Хайде, вярвам ти.
01:03Не излизай, веднага, чули?
01:04Чух.
01:05Гледай, Ясмин, гледай.
01:07Добре, гледам, хайде.
01:11Стига вече.
01:12Няма талант. Това дете няма талант за това.
01:14Веднага ще те върна в играта.
01:16Отиди там.
01:17Обещаваш ли?
01:18Тук му те бях върнала.
01:23Тайде.
01:46Господине.
01:48Извинете.
01:50Извинете.
02:03Оцелихте в ръката.
02:06Пак добре се справих.
02:07Това изречение е точното обобщение за теб.
02:10Добре се справих ли?
02:11Браво, продължавай. Добре се справи.
02:13Браво.
02:15Боже, добре сме.
02:18Хайде.
02:24Оцелена е.
02:25А това става?
02:29Ти луда ли си?
02:30И без това съм паднала.
02:31Защо ме целиш в главата?
02:32Играта се казва народна топка.
02:34Защо крещиш?
02:35Добре ли си?
02:37Ръката ми кърви.
02:41Добре де.
02:42Няма нужда от рами.
02:43Нищо ти няма.
02:45Деца, не правете така.
02:46Играйте като братя и сестри.
02:48В крайна сметка, повечето от вас са такива.
02:51Дай да погледна.
02:52Не гледай.
02:53Не искам.
02:55Нещо ми дойде с сестринският инстинкт.
02:57Какво да правя?
02:58Ще отида да взем аптечката от автобуса,
03:01а ти и дрежь ръката вдигната.
03:02Не отивай, не искам.
03:03Не се прави на загрижена.
03:05Нищо не искам от теб.
03:07Какови, сестра ти мисли за теб.
03:10Не искам, Могулджан.
03:11Да не мисли за мен.
03:12Ще се справя сама.
03:14Жалко, че не съм единствено дете.
03:18Остана само Йомер.
03:20В 20 рунда, ако го оцелите, оцелите.
03:23Ако не, победителят е ясен.
03:24Хайде.
03:26Хайде.
03:30Едно, две, три.
03:38Браво, Йомер.
03:40Спри, спри.
03:41Не искам.
03:42Защо ме следваш?
03:44Какво не разбираш?
03:45Казах ти, че не искам.
03:47Нарочно го правиш, нали?
03:48Какво ти става?
03:49И добрината ли не ти понася?
03:51Не искам нищо от теб.
03:52Не разбираш ли?
03:53Защо крещиш?
03:55Не те оцелих нарочно в главата.
03:56Не го направих нарочно.
03:58Как така не е нарочно?
03:59Бях паднала на земята
04:00и ти ме удари точно в главата.
04:02Нарочно.
04:03Ай, Бюке, за последно ти го казвам.
04:05Не беше нарочно.
04:07Не съм искала да те оцеля.
04:08Стига.
04:09Остави ме на мира.
04:11Остави ме най-накрая.
04:12И без това се оплакваш за всичко на баща ми.
04:14Не мога да се сдържам вече.
04:17Не мога.
04:17Накрая ще стане някакъв инцидент.
04:19Ще видиш.
04:20Предупреждавам те.
04:21Ти луда ли си?
04:23За какво ме предупреждаваш?
04:28Сега ще ти покажа кой е луд.
04:33Дженсо.
04:40Ай, Бюке, направи нещо.
04:42Не ме пускай.
04:43Молете, не ме пускай.
04:45Няма да те пусна.
04:46Дръж се.
04:49Направи нещо.
04:50Дръж се.
04:51Дръж се.
04:51Помощ.
04:52Издърпай ме нагоре.
04:53Веднага ме издърпай.
04:54Много ме издърпай ме.
04:55Помощ.
04:57Не мога да дишам.
04:59Не мога да гледам надолу.
05:00Направи нещо.
05:01Много ме е страх.
05:02Извикай някого.
05:03Молете.
05:04Ръката ми се хлъзга, Дженсо.
05:06Хлъзга се.
05:07Ще падна.
05:08Направи нещо, молете.
05:10Ще падна.
05:12Ай, Бюке, направи нещо.
05:14Добре, дръж се.
05:15Дръж се.
05:16Спокойно.
05:17Ай, Бюке, направи нещо.
05:18Ръката ми се хлъзга.
05:19Ай, Бюке.
05:20Молете.
05:20Ай, Бюке.
05:22Ай, Бюке.
05:24Ай, Бюке.
05:30Не може да те издърпам.
05:34По-нощ!
05:36По-нощ!
05:37Ай, Бюке!
05:45Дженсу, всичко е наред. В болницата сме чули и бъди спокойна.
05:49До те сме, Дженсу, до те сме. Не се притеснявай.
05:55Нищо няма да изтане, нали?
06:00Много ме е страх. Нищо и няма, нали? Ще се оправи, нали?
06:04Не се страхувай, момич. Няма да стане нищо. В болницата сме.
06:08Успокой се. Всичко ще се оправи. Всичко ще бъде наред.
06:11Само спокойно. Да не са се сбили.
06:14Май да.
06:15Ти защо хвърляш момичето, което обичам от скалата, а?
06:19Не съм хвърлила, Дженсу. Не съм направила нищо нарочно. Скарахме се, това е.
06:24Което обичам ли?
06:26Сега не е моментът за това. Тихо.
06:29Добре, ще говорим по-късно.
06:33Извинете.
06:36Къде е? Къде е, Дженсу?
06:39Добре, не се тревожете в съзнание и говори нормално. Няма нищо страшно.
06:43Добре, добре.
06:44Няма страшно. И ние много се изплашихме в началото, но в последния момент се спаси.
06:48Добре, че Ебюке беше там.
06:50Хвана я в последния момент.
06:52Имало някаква малка ниша.
06:54Ако не беше, щеше да падне надолу по скалата.
06:56Не.
06:57Какво?
06:57Каква скала?
06:59Какво е правило дъщеря ми на някаква скала?
07:02Не, не, не. Не го слушайте, госпожа Айтен. Говори глупости.
07:05И слушайте мен.
07:06Значи децата са млади.
07:08Има ли са лег спор?
07:09Помежду си.
07:10Не са разбрали къде точно се намират, но ние веднага повикахме спасителен екип.
07:15И Джасу беше спасена. И сега...
07:23Ти ли бутна дъщеря ми? Ти ли? А? Момиче?
07:30Какво искаш от нас? Какво искаш?
07:32Не те ли стигна всичко, което направи, а сега се опита да убиеш дъщеря ми?
07:40Защо? Защо го правиш?
07:44Ние какво ти направихме? А?
07:47Айтен, не го е направила нарочно.
07:49Мъкни! Не дай да защитаваш дъщеря си.
07:53Ако това е твоята дъщеря, вътре лежи моето единствено да те разбрали. Единствено!
07:58Аз не исках да се случи това, а не го направих нарочно.
08:02Държах я, опитах се да я задържа.
08:04Момиче, ами ако беше паднала от скалата и беше умряла,
08:08опазил Бог. Ако беше станало така?
08:11Това не ти е за първи път.
08:14И преди заради теб пострада. Какво искате от нас?
08:17Какво?
08:18Защо изобщо дойдохме от Анкара? Защо дойдохме? Защо?
08:23Пусни ме!
08:23Добре, успокой се, моля те.
08:26Не можахте да ни приемете нито в сърцата си, нито в дума си.
08:30Преместихме се, тръгнахме си.
08:32Какво още искате от нас?
08:35Господин Урхан, изведете госпожа Айтен за малко на въздух да се успокои малко.
08:41Хайде, ела.
08:42Не, не искам. Ще чакам тук.
08:47Ти говори с нея, нали? Говорихте си, нали?
08:50Айтен, разбирам, че си сплашена, но наистина си говорихме в съзнание.
08:54Слава на Бога. Слава на Бога.
08:57А, докторът.
08:59Моля ви, аз съм майката. Как е?
09:02Състоянието е добро. Няма щупвания или изкълчвания.
09:05Има наранявания по челото и ръцете от падането.
09:09Може ли да я видим? Разбира се. Не се притеснявайте.
09:14Ело да влезем.
09:16Не.
09:17Няма да влизате. Аз не искам.
09:19Как така няма да влизаме? Това е и моето дете. Какво значи това?
09:22Казах не. Няма да влизате.
09:25Всякаш много не обичате. Вземи си децата и си тръгвай.
09:28Боже, дай ми търпение. Какво говориш? Как така не ви обичаме? Не те разбирам.
09:32Не искам. Вземи си децата и си върви. Хайде.
09:35Цичо, вие тръгвайте. Аз ще остана. Не се напрягайте повече.
09:39Господин Урхан, Йомер е прав. Нека остане. Жената е изплашена. Не настоявай повече. Хайде да тръгваме. Йомер ще ни държи
09:46в течение.
09:47Добре. Слушай, каквото и да стане, веднага ми се обаждаш.
09:51Добре, Чичо. Не се притеснявай. Хайде. Хайде да тръгваме. Хайде.
10:04Ти защо не тръгваш?
10:07Братко, и аз ще остана. Ще се побъркам, ако не разбера какво ставаш, Дженсо.
10:11Като ти изнася, ти ставам брат, нали? И голяма работа си.
10:15Не се смей. Влюбих се. Какво да правя.
10:18Добре, стой тогава.
10:23Дъжте, милото ми дете. Много се изплаших. Добре ли си? Всичко наред ли?
10:30Добре съм, мамо. Виж, нещо ми няма.
10:33Казаха, че си паднала от скалата, че ще умреш. Много се изплаших.
10:39Мамо, и аз много се изплаших тогава, но...
10:43Сега съм пред теб и съм добре.
10:45Моля те, не плачи повече.
10:47Слава на Бога Дженсо.
10:49Само виж колко си отраскана.
10:53Къде са татко и другите?
10:56Сгарах им се и накрая ги изгоних.
11:04Йомер?
11:04Бързо възстановяване, Братовчетке.
11:07Благодаря.
11:11Да се оправяш бързо.
11:14Сар, приближи се малко, защо стоиш далеч.
11:19Как си? Добре ли си?
11:22Трябва ли ти нещо възглавница, нещо друго?
11:27Не, добре съм. Благодаря ти.
11:30Нещо топло запие, не искаш ли да ти донеса чай?
11:33Не, много си внимателен. Благодаря ти.
11:36Вие искате ли нещо?
11:38Не, благодаря.
11:45Миличка, боли ли те нещо?
11:47Добре съм, мамо. Нищо ми няма.
11:51Много се раздаваш. Само и само да се покажеш.
11:54Спри се. Какво правиш?
11:55Като си толкова ентузиазиран, отиди донеси на батко си един чай. Хайде.
12:02Чай!
12:03Добре, братко.
12:06Имаш ли болки?
12:08Не, добре съм. Благодаря.
12:09Чудесно.
12:11Не я раздвижвай много, Дженсу.
12:13Добре, и без това не ме боли.
12:15Да не се размести нещо.
12:24Какво говориш, Акиф? Как така?
12:27Не питай, Небахат. Не питай.
12:29Има ли сме късмет?
12:31Аз исках само да ги разведри малко, да се отпуснат, да виж какво се случи.
12:35Модбичето се размина на косъм.
12:37Но, да ви кажа, това да си учител е свещена професия.
12:42Много.
12:44Само за малко отклоних поглед от тях и ето какво стана.
12:49А, Дженсу, добре ли е сега? Нищо и няма, нали?
12:54Добре, слава на Бога. Веднага я закарахме в болницата и вече е изписана.
12:59Ако това се беше случило на моето дете, щях да полуде. Щях да откача.
13:05Госпожа Айтен също откачи. Исправо. Вдигна цялата болница на крак.
13:10Само да видите, за малко и Дженсу нямаше да е между нас. Щяхме да ядем халвата.
13:17Имала е голям късмет. Да, голям късмет.
13:22Миличката имала е късмет.
13:24Но, аз съм сигурна, че Ебюке не го е направила нарочно. Тя не е такова, момиче.
13:32Гледа я ти. Ебюке, Ебюке. Как само защитава снаха си? Не позволявай дома да се каже за нея. Ах ти
13:39свекърво.
13:42Много си забавен. Много.
13:44Така е, така е. Най-хубавото време е времето за клюки. Но чаят е свършил.
13:49Очакайте, аз ще долея. Но не знам дали ще се справя сам.
13:54Айля, ако може ела да ми помогнеш. Хайде, ела да ми помогнеш с чая.
13:59Да долея малко, защото така не може да обсуждаме толкова важни неща. Нали така?
14:06Не си губи времето. Няма да ти кажа пола на бебето.
14:11Колко си по-тайна. Само...
14:15Хайде, де. А кажи ми тихичко. Само аз да знам. Ще се пръсна от любопитство. Молете, молете.
14:22Няма начин, Акиф. Няма да ти кажа. Ще го разберете заедно.
14:27Това е двамата.
14:32Аз знам какво ме чака. Парти за разкриване на пола.
14:37Къде ще, как ще, каква тема ще има, как ще украсим, как ще се облечем, кой ще поканим, кой няма
14:44да поканим.
14:45И докато го организирате, детето ще се роди, ще порасне и накрая само ще си каже какво е.
14:52След това няма смисъл да ми казвате. То само ще си го каже. Боже!
14:58Хайде, стига, не преувеличавай. Ние говорихме и се разбрахме. Няма да е нещо голямо. Бъди спокоен.
15:06Точно така. Виж какво ще ти кажа. Защо не заведеш небош утре на вечеря да хапнете насаме? Какво мислиш?
15:15Става. Утре ще се веда.
15:24Но ако и утре не разбера пола на малкото лещено зрънце, а тако заклевам се, че ще отида при докторката
15:33и няма да е оставена мира, докато не ми каже.
15:36Познавате ме и знаете, че бих го направил. Горката жена няма да издържи на този турмоз и накрая ще ми
15:45каже, аз съм специалист, ще я накарам. Да, ще я накарам да знаете.
15:50Добре, Акиф. Добре. Сега ви оставям. Утре ще се чуем. Поверявам ти, приятелката си. Грижи се добре за нея. Разбрали?
15:58Не се притеснявай. Това е моя работа.
16:00Ще се чуем утре. Не се тревожете. Аз ще тръгвам. До скоро. Хайде, довиждам.
16:05Хайде. Чао. Чао, чао. До скоро. Ботайна. Айля. До скоро.
16:11Ще поразтребя малко, но първо ти легни да си починеш. Поседя достатъчно. Хайде изпани си краката малко. Почини си. Хайде
16:19лягай.
16:21Какво има? Добре ли си?
16:23Чакай. Изведнъж ме прерязва.
16:25Ставай. Ставай. Отиваме в болницата. Ставай.
16:28Акиф, каква болница? Мина ми вече. Говорих с доктора. Каза, че е нормално да имам такива болки. Ето вече ми
16:37мина. Спокойно.
16:38Направо ми изкара къла. Не бош. Виж какво. Да остана ли тази вечер?
16:43Акиф, не се притеснявай. Всичко е наред.
16:46Как да не се притеснявам? Разбира се, че се притеснявам. Умат ми е тук. Сърцето ми е при теб и
16:52при малката лещичка. Моля те, не ме отпращай. Нека остана. Моля те. Хайде да не бош. Моля те.
17:01Добре тогава. Хайде. Остани.
17:04Ти си златна. Заклевам се. Хайде. Сега си порегни. Аз ще порастребя тук. Ти си почивай.
17:16Лук съм, ако има нещо.
17:25Внимателно, дъща. Внимателно, внимателно.
17:28Мама, добре съм. Нищо ми няма. Не преувеличавай.
17:31Добре. И умер. Много ти благодаря.
17:33И на теб, момче. Чакахте толкова много.
17:37Радвам се. Дъщеря ми има. Страхотни приятели. Благодаря ви.
17:42Няма защо. Важно е дженсо да е добре.
17:46Благодаря, синко. Пожелавам ви лека вечер. Хайде.
17:50До скоро.
17:51До скоро.
17:53Хайде, миличка. Добре съм, мама. Не преувеличавай.
17:57Слизай внимателно, дженсо огледе пред себе си.
18:07Да тръгваме ли?
18:11Знаеш ли какво? Дали да не паркираме наблизо и да почакаме.
18:15Може да им потребва нещо, лекарства или нещо друго.
18:18Как така хлотна по братов четка ми?
18:21Няма нищо, не се тревожи. А ако има, кака и те ще ми звъдне.
18:25Така ли? Сигурен ли си?
18:27Сигурен съм. Ще звънна и на Чичо.
18:33Алло, Чичо. Изписаха дженсо, сега ги оставихме вкъщи, говорих и с лекаря.
18:38Каза, че всичко е наред. И ти не се тревожи повече.
18:42Слава на Бога.
18:45Какво да правим, синко? Стоим и чакаме новини. Ти прибираш ли се?
18:50Да, прибирам се. Емел заспари.
18:51Не, не е. И тя стои и те чака.
18:55Добре, хайде до после.
18:58Слава Богу добре е.
19:00Изписали са я от болницата.
19:05Дали да не отидем?
19:08Не е по-добре да не ходим. Кака и те, не много ядосана.
19:11Е, защо е ядосана и те?
19:15Айбюке, нарочно ли се опитала да убие сестра си?
19:19Добре да е. Не беше нарочно, но жената се изплаши.
19:24Дайте и малко време.
19:26Добре, добре. Само сестра ви да е добре. Ще и се реваншираме.
19:31Да.
19:35Бабо, Омоджан Май е гладен.
19:38Как така? Проговори ли?
19:39Не, но докато ядях ябълка и той поиска да му дам ли?
19:43Не, не. Сега ще му стопля храна.
19:46Ти си яш ябълката. Хайде.
20:00Ето. Ето, миличка.
20:02Мамо, стига вече. Добре съм. Не ми носи нищо.
20:05Дъжде, скъпото ми момиче.
20:08Много се изплаших с джинсо, като идвах към болницата в колата.
20:12Сърцето ми щеше да се пръсне.
20:14Не искам да виждам тази ябюке.
20:16Не искам повече да я виждам.
20:19Изобщо не ни заобичаха.
20:21Изобщо.
20:23Не, мамо.
20:25Не го направи нарочно.
20:26Беше инцидент.
20:28Дъжде? Как ще е инцидент?
20:29Не е веднъж, не е два пъти.
20:34Напоследък с Логолджан започнахме да се разбираме добре.
20:38С баща ми също бяхме добре.
20:41Защо ги изгони от болницата?
20:43Баща ми щеше да е до дъщеря си.
20:45Стига, моля ти се.
20:47Аз не ти ли стигам?
20:49За какво ти е баща ти да си гледа работата?
20:53Не става въпрос дали ми стигаш.
20:56Так ли се скарахте?
21:00Господина ти заобщо не благоволява да говори с мен.
21:03Днес ми изправи съобщение.
21:05Какво е съобщение?
21:06Какво пише?
21:08Че с господине ми много си подхождаме и без срам ми казва, че можем да бъдем заедно.
21:14Какво значи това?
21:15Как какво да ще го оставя на мира?
21:17Това значи.
21:19Обаче...
21:20Не, не.
21:22Виж до къде те докараха направо.
21:24Побеснях.
21:25Честно ти казвам...
21:30Джънсо...
21:32Скъпа...
21:34Знаеш ли какво?
21:37Да си тръгнем от тук.
21:40Нека се върнем в ангар, а?
21:42И какво ще правим в ангар?
21:45Сещаш ли се за лелят и невин?
21:47Нали искаше да отваряш и ваш кицех?
21:50Отворила го е вече.
21:51Добре съм, нищо ми няма.
21:53И така.
21:55Отворила го е и ми каза,
21:57Айте, не лай, поеми цеха.
22:01Първоначално не ми се стори добра идея,
22:03но сега, като се замисля, има логика.
22:06Заплащането е добро.
22:08Ще си живеем двете спокойно,
22:10като хората, но само ако ти искаш.
22:15А какво ще стане с татко и другите, да ще?
22:19Татко ти, другите, къде са?
22:21Погледни ни.
22:23Само двете сме.
22:24Те къде са?
22:26Не знам.
22:29Мислех си, че някой ден ще живеем заедно,
22:31че ще ни обикнат.
22:33Така.
22:35Си го представях,
22:37но ако ти казваш, че няма как,
22:41тогава ще помисля.
22:43няма да стане мила.
22:47Ще си съберем багажа и тръгваме.
22:53Леле ти не вин каза, че докато си намерим жилище, може да останем при нея.
22:57Добре, но аз имам изпит.
22:59Как ще стане това?
23:00Кое как ще стане?
23:02Не отиваме на края на света.
23:04Ще дойдем, ще си вземеш изпита и се връщаме.
23:07Добре, тогава.
23:09Вземи билети за утре и тръгваме.
23:11Утре не може да ще.
23:12Първо си почини.
23:14Не можем да тръгнеме и така.
23:17Мамо,
23:18добре съм, наистина.
23:20Нищо ми няма.
23:22След като си решила,
23:24утре тръгваме.
23:26Може да копиш билетите.
23:28Става ли?
23:30Убавото момиче на мама.
23:32Добре, добре, душата на мама.
23:34Внимателно.
23:35Красавицата ми.
23:37Дъждеря ми.
23:51Изобщо не мога да се съсредоточя.
23:55Концентрация нула.
24:01Какво е това?
24:15Ай, Бюке.
24:17Да си виждала плетката ми.
24:20Не, не съм.
24:21Но това е дневникът на Дженсу, бабо.
24:25Какво прави тук?
24:26Намерих го в стаята на баща ти.
24:28До леглото на пода.
24:30Реших, че е твой и го донесох тук.
24:33Ох, къде е тази плетка?
24:36Тук ли е?
24:38Не е там.
24:39Не е ли?
24:40Е, ще погледна в хола.
24:46Фенербахче.
24:47Добре, кажи батко.
24:49Батко.
24:50Кажи ето така.
24:51Батко.
24:52Батко.
24:54О, Гулджан.
24:55Виждал ли си ми плетката?
24:57Не, не съм бабо.
24:59Стига си мачкал детето.
25:01Току-що го нахраних.
25:03Ще го приспивам.
25:04Дай го.
25:07Ела тук при баба.
25:09Ела, ела, ела, ела, ела, ела.
25:11Опа!
25:12Къде е Айбюке?
25:14Как къде е в стаята си?
25:15Се едно живеем в дворец.
25:24Айбюке.
25:28Айбюке.
25:46Айбюке.
25:49Какво четеш?
25:52Дневника на Дженсу.
25:53Виж какво е написала за мен.
25:55Сериозно?
25:55Какво?
25:57Приличаме си Сейбюке.
25:59И тя като мен е и натлива.
26:00И е толкова красива, като се усмихне и се появяват тръпчинки.
26:04Искам да я стисна за бузите.
26:09Видя ли, а вие все си карате.
26:11Чакай, има и лошо.
26:16Днес пак ма изкара от нерви.
26:18Някой ден ще я убия тази вещица.
26:24Това за Айас ли е?
26:26За Айас.
26:28Яко се пада по него.
26:31Знам, че е малко тъпо, но...
26:33Писала ли е нещо за мен? Видя ли?
26:36Има, да.
26:38Къде беше...
26:41А, ето.
26:43Пак се скарахме с Сейбюке.
26:44Исках да и се цупя на вечеря, но не успях.
26:47Огълджан е много смешен.
26:48Цяла вечер си хапех устните, да не се размея.
26:50Голям шемете, разсмиваме.
26:53Ей, стея, изям тази.
26:55Да ти кажа, аз много обичам сестра си.
26:57Наистина.
26:58Ако я огаждаш, няма проблема. Ако не и...
27:00Става страшно.
27:02Днес направо щях да я убия.
27:08Беше ужасно, Огълджан.
27:11Стискаше ми ръката толкова силно.
27:13Хрещеше от страха.
27:14Не ме пускай.
27:15Стана ми много мъчно.
27:18Повече няма да се карам с нея.
27:20Изобщо не се карайте.
27:22Карайте се с мен.
27:23Вижни, хубаво семейство сме.
27:25Нека си останем щастливи. Става ли?
27:28Да можеше да се върнат вкъщи.
27:29Наистина ли го искаш?
27:33Милата ми сестричка, ела тук, ела.
27:38Така.
27:39Душичката ми тя.
27:42Тест ли решаваше?
27:44Да.
27:47Ай бюке...
27:49Свършва.
27:53Гимназията свършва, пораснахме, а?
27:57Пораснахме.
27:58Пораснахме.
27:59Наистина пораснахме.
28:03Добраче ти има.
28:06И теб.
28:26Водата е свършила.
28:28О, водата е свършила.
28:43Акиф?
28:45О!
28:47Акиф?
28:50Боже, заспала.
28:53Акиф?
28:54Акиф?
28:55Акиф?
28:57Какво стана?
28:58Какво има? Пак ли те заболя?
29:00Няма нищо.
29:01Добре съм спокойна.
29:04И защо си заспал тук?
29:05Нали каза, че те боли?
29:07И си казаха, ако съм долу няма да те чуя.
29:09Реших да остана тук пред вратата, но съм позадрямал.
29:13Ти си лута, Акиф.
29:15Тук ли се спи?
29:16Хайде слез дало да легнеш.
29:18Ако стане нещо, ще те извикам.
29:20Не, не, не. Няма как. Няма да те чуя.
29:22Ако стане нещо, не дай си.
29:24Боже, аз тук съм си добре.
29:29Акиф, тук не се спи.
29:30Ще се схванеш.
29:31Ще се разболееш.
29:33А ако ти се разболееш,
29:34кой ще се грижи за мен?
29:37А...
29:39Вярно. Ако се разболея,
29:41кой ще се грижи за теб?
29:43Добре, убеди ме.
29:44Но нека направим така.
29:45Ще оставиш вратата отворена.
29:47Става ли? Дори да прошепнеш,
29:50искам да те чуя.
29:52Добре, добре, хайде.
29:54Но къде тръгна сега?
29:55Отивам за вода.
29:56Никъде няма да ходиш.
29:58Влизаш вътре и лягаш.
30:00Почиваш си.
30:01Аз ще ти донеса вода.
30:02Става ли?
30:03За какво съм тук иначе?
30:05Хайде. Обратно в леглото.
30:10Боже, боже.
30:12Добре тогава.
30:22О, скъпо семейство Ерен.
30:28Реч ли ще държиш?
30:30Да.
30:31Йомер, знаеш, че това ми е последната такава реч, нали?
30:34Давай, давай.
30:36Завършваме все пак.
30:38Тогава започвам.
30:40Семейство Ерен, знам, че днес е много емоционален ден за всички ни.
30:45Колкото и да искаме, вече няма да влезем през тази върта като ученици.
30:49На наше място ще дойдат нови, малки, шумни деца.
30:53Ще седнат на нашите чинове и ще видят нещо надраскано.
30:56Примерно, Огулджан Ерен.
30:58И ще се чудят.
30:59Кой е бил този?
31:01Къде е сега?
31:03Какво ли прави?
31:04А ние?
31:05Вече ще сме пораснали.
31:07Ще сме променени.
31:09И ще започнем новия си живот.
31:12Така ще стане.
31:13Семейство Ерен.
31:15За последно готови ли сме?
31:19За новото начало.
31:21Готови сме.
31:22Братле, много яко беше.
31:23Браво.
31:24Нали?
31:24И аз си изненадах.
31:25Така си е.
31:28Нали?
31:28Добре беше.
31:29Малко странно започна, но беше добре.
31:32Получи се добре.
31:34За малко да се запъна, но...
31:37Справи се, справи се.
31:38Справих се.
31:39И аз го усетих в един момент, но...
31:41Добро утро, деца.
31:43Изля се направо.
31:44Добро утро, господине.
31:45Знаете, че днес имате часове да обят, нали?
31:48Да.
31:48Последните ни часове.
31:50Господине, не може ли да измислим нещо?
31:52Да ни оставите да повтаряме класа.
31:55Ще ми липсва много това място.
31:57Късно е вече за това, Огулджан.
31:59Дипломите ви са готови.
32:00Ще си ги получите отре на бала.
32:02Между другото, след часовете, ще ви раздадем тогите и шапките.
32:07А след това какво следва?
32:10Традиционният бал.
32:11Очаквате го с нетърпение, нали?
32:14Май се плаща, а?
32:16За съжаление, така реши училищното настоятелство.
32:20Опитах се да ги разобедя, но...
32:22Цената е 1500 на човек.
32:25Колко?
32:261500.
32:27Да бяха го направили 10 000.
32:29Това е положението.
32:31Хайде, приятен час.
32:34Но аз исках да отида...
32:36Скъпо е.
32:38Много е скъпо.
32:39Да кажем, че ги намерим, а дрехите за бала, те са скъпи.
32:48Добро утро, семейство Ерен.
32:50Добро утро.
32:51Добро утро.
32:53Добро, но...
32:54Защо сте така кисели?
32:59Семейен проблем е, но отине си чущ.
33:01Хайде, да отидем в кафенето.
33:03Ела, ай, ще разбреш.
33:05Нищо не разбрах, но както иде.
33:08Пари, пари! Става дума за пари!
33:13Господине, ми много ви благодаря.
33:17Такъв труден момент.
33:18Ни отворихте дума си.
33:20Това не се забравя.
33:22Честно казано, госпожо Айтен.
33:24Много съм изненадан.
33:26Можеше да седнем и да поговорим.
33:27Няма за какво да говорим.
33:29С дъщеря ми взехме решение.
33:31Тръгваме си.
33:33Връщаме се в Анкара.
33:34Е, защо стана така, госпожо Айтен?
33:37Ако имате проблем какъвто и да било,
33:40може да ми кажете.
33:41Ще помогна с каквото мога, знаете?
33:44Не, благодаря. Не е това.
33:46Просто тук не ни потръгна.
33:49Така е...
33:50Така е било описано.
33:53Изненадах се и...
33:55ми стана тъжно честно казано.
33:57Мислех си, че между нас може да има нещо.
34:01Не.
34:02Това изобщо не беше възможно.
34:04Аз и знам при кого ми е сърцето.
34:11Тръгвате си заради Орхан, нали?
34:13Ой, знае какво е направил пак.
34:16Човекът нищо не може да направи като хората.
34:21Както иде.
34:22Изчакайте малко.
34:30Заповядайте.
34:34Господин Емин, какво е това?
34:36Надницата ви.
34:37О, не, не, не мога да е взема.
34:39Благодаря ви, но...
34:40ние дори депозит не сме давали, е ползвахме и...
34:43вещите ви...
34:44смятайте го за това.
34:46Няма как, госпожа Айтен, моля ви.
34:48Толкова се трудихте.
34:50Благодарение на вас всичко се подреди в магазина.
34:52Вземете ги.
34:54Поне това да направя за вас, моля ви.
35:00Добре.
35:04Ако има нещо, ми простете.
35:07Моля ви се.
35:08Вие трябва да ми простите.
35:10Простено да е.
35:11Добре.
35:12Всичко хубаво.
35:25Ех, Орхан. Орхан!
35:301 500 лири на човек. Как да съберем толкова пари?
35:36Ще измислим нещо.
35:39Може да не ходим.
35:41Сюсен, много искаше да отиде.
35:43Не може така, и Берг много иска.
35:46Добре.
35:47Значи трябва да намерим тези пари.
35:49Столга ще излезем с таксито и...
35:51Ще изкараме нещо.
35:54И аз ще си намеря някаква работа.
35:56И аз ще измисля нещо.
35:59Добре.
36:00Да кажем, че съберем парите.
36:02Ами дрехите.
36:04Имам един черен костюм.
36:05Ще мина с него.
36:07Аз ако си намеря една риза, съм готов.
36:10Панталон имам.
36:13Хиляда и петстотин.
36:14Хиляда и петстотин.
36:16Хиляда и петстотин.
36:16Ние сме петима.
36:17Това са почти десет хиляди.
36:19Кой е петият?
36:20Дженсу.
36:23А, вярно.
36:24Как е тя?
36:24Добре.
36:25Почива си днес.
36:26Утре ще дойде на церемонията.
36:29Да отидем да я видим днес, а?
36:32Дали майка и още ми се сърди?
36:34Ще отидем, ще отидем да я видим.
36:36Но как ще съберем десет хиляди?
36:39Точно това се чудя и аз.
36:46Десет хиляди.
36:48Би и последния званец, а?
36:50Нека би.
36:51За последно влизаме в час.
36:53Да.
36:55Нещо ми стана гадно.
36:57На всички ни е така.
36:59Хайде, последен час.
37:16Здравейте, здравейте.
37:22Скъпи, къде изчезна?
37:24Бяхме в стола, поговорихме си малко.
37:27За какво?
37:28После ще ти кажа нищо особено.
37:32Йомер, защо Дженсу не дойде? Знаеш ли нещо?
37:36Почива си, но каза да предам целувки на този красавец.
37:39Наистина ли? Това ли каза?
37:40Дай, направи така.
37:42Я не се подигравя и наистина. Защо не дойде?
37:45Казах ти, че си почива. Утре ще дойде за церемонията.
37:47Хайде, стига!
37:49Добре.
37:51Аз все пак съм и батко.
37:53Малко беше излишно, но ти си знаеш.
37:57Госпожо!
37:58Добро утро, деца!
38:00Госпожо!
38:04Госпожо, последен час с кълна се много ще ми липсвате.
38:08О, молете, Оголджан. Ще идвате да ме виждате?
38:11Ще идваме, разбира се.
38:13Оги, ако ще ревеж да ти дам кърпичка.
38:16Знаеш ме, чувствителен съм.
38:19Помните ли първия си учебен ден в училище?
38:22Помня, госпожо.
38:23Въобще не ни харесваха.
38:25Любов моя.
38:27Какви времена бяха, нали, госпожо?
38:29Берг, помниш ли?
38:30Как те биех?
38:31Е, ти също ми връщаше.
38:33Трудно се стигаше до теб, но Айбюке, като те подхвана, направо те смаза.
38:39Хайде, стига.
38:41Пусни ми косата.
38:42Пусни, ах ти казвам, няма да повтарям.
38:45Това е пратни!
38:46Пусни ме!
38:46Идиот!
38:49Брат, ти от момиче ли яде бой?
38:52Чакай малко.
38:53Аз го направих от любов, не беше така.
38:56Аз...
38:57Аз те харесвам.
38:59Моля?
39:01Харесвам те.
39:06Но не знам какво да правя.
39:09И не ти вярвам, ясно?
39:11Помниш ли колко ни нарани в началото?
39:16Щупи количката за ориз.
39:18Съсипа всичко, вкара баща ми в болница.
39:21Нашите те мразят.
39:23Оголджан, то те харесва, то не те харесва, не го разбирам.
39:26Разбирам.
39:30Аз не разбирам.
39:32От тези неща...
39:36Никога не съм имала гаджет.
39:38Не знам как да се държа.
39:41Да, първо ме пребия, след това ми се обясни в любов.
39:45Да, така стана.
39:47Боже, какво е станало, докато ме е нямало?
39:50Да бях разбрала по-рано, че сме брат и сестра нямаше да пропуснат този цирк.
39:56И този толга не беше съвсем добре.
39:59Казваха му психопата толга.
40:08Я да видим къде беше.
40:16Добре.
40:18Щом сте на сцена да направим...
40:22Запомняш се финал.
40:27Толга?
40:28Какви ги вършиш, момче?
40:31Да вкарам малко реализъм в хубавата ти сценка.
40:35Представи си и умер дърпа с пусъка.
40:39Спри, момче!
40:48Как е?
40:50Това няма да се забрави, нали?
40:52Ти съвсем изтрещя, бе!
40:58Какво искаш от гаджето ми?
41:01Създаваше доста проблеми толга, помниш, нали?
41:04Така е госпожо, бях малко див.
41:07Правих глупости, но бях още дете.
41:10Благодарение на приятелите си поумнях, научих се на уважение, на обич и след това се стегнах.
41:16Влязох в пътя, нали?
41:22Да, браво.
41:24А Сарп идваше в училище целия тласнат и все повтаряше.
41:29Вие сте бедни.
41:31Така казваше.
41:32Много ще ми липсва да го бия.
41:35Ти кога ще биеш, а?
41:42Ето ти.
41:52Само защото си ми брат, не те пребих, но на края ще те убия.
41:55Добре, Йомеро, спокой се!
41:56Хайде!
41:57Кога ще биеш ти, а?
41:59Браво!
42:00Много добре!
42:02Браво!
42:04Много добра игра.
42:05Госпожо, ако не сте разбрали, разиграха цялата случка.
42:08Браво на вас!
42:10Мога да играя.
42:11Да, бях лош и то доста.
42:14Но вече имам причини да бъда добър, госпожо.
42:19Аз ги знам.
42:20Тънка работа, а?
42:22Много тънка.
42:23Много, много тънка.
42:25Пора, аз се включих по-късно, но се чувствам все едно съм тук от години.
42:29Така си е!
42:34Сега съм наред.
42:36Като дойдох, се чувствах като...
42:40Като ай аз.
42:41Странни сте, признавам си, но...
42:43След това свикнах и много ви обикнах.
42:48Много!
42:51Само така!
42:54Беше ме накарала да ти купя телефон.
42:57Да, и още го ползвам.
43:00Както и да е.
43:01Благодаря ви, че ви има в живота ми.
43:06Госпожо, хубаво си говорим, но аз се разчувствах.
43:11И аз май ще се разплача.
43:13Не плачете.
43:16Ще ми липсва всичко това.
43:19Ето ти една гумичка, пази си я за спомен.
43:21Благодаря ти.
43:22Пази я.
43:23Вече ми мина.
43:24Сюси, няма нужда да тъжиш чак толкова.
43:27Виж ни, няма да се отървеш от нас.
43:31Така е.
43:32Ще чакаме децата ви, нали?
43:34Айде бе.
43:38Днес много ги редиш.
43:39Съвсем друг човек си.
43:41Ей, така ми дойде.
43:42Точно днес ти дойде.
43:43Днес.