- 6 weeks ago
Category
📺
TVTranscript
00:00Емил Бепалъвни Голям. Цяла Швеция познат. Пакост и безкрай вършеше това момче.
00:07Българската национална телевизия представя серийния филм Емил от Льоне Берия.
00:14Страдаха от него татко, мама, Ида и добрата Лина и учителката му дори.
00:19По повестите на Астрид Лингрен.
00:22Сценарии Астрид Лингрен и Уле Хелбун.
00:30Музика Георг Ридли.
00:37Оператор Ралф Лингстриан.
00:43Режисер Уле Хелбун.
00:49Днес
00:51Когато Емил хва на плъх.
01:01Емил от Льоне Берия, който живееше в ступанството Кадхо от село Льоне Берия в областта Смоланд, беше момче, за което
01:08трябва да се чували.
01:09В Льоне Берия нямаше нито един човек, който да не познава ужасното момченце.
01:14Този Емил, който вършеше повече били, отколкото има дни в годината.
01:19Всички изпитваха съжаление към горкото семейство Свенсън, заради техния пакосник.
01:27Например, когато татко му се забрави шапката до потока, какво мислите направи Емил?
01:31Не, че беше лош, съвсем не.
01:33Просто искал да види дали шапката може да плува.
01:37Но Емил си имаше една добра черта.
01:40Никога не правеше една пакос два пъти.
01:43Те винаги бяха нови.
01:44Ама, че скапани бутуши!
01:47Не, бутушите не бяха непромокаеми.
01:51Но нали има и други?
01:53Може пък те да са.
02:02Най-похвалното качество на Емил беше, че той старателно изследваше всичко.
02:08Как иначе да разбера устройството на нещата в този свят?
02:17Явиш ти, тези са непромокаеми, а моите не са.
02:20Защо ли?
02:36Емиле!
02:41Почакай!
02:49Отвори!
02:50Веднага отвори на хално хлопе!
02:53Да не съм лут!
02:55Не!
02:57Отвори!
03:04За щастие, дърводелската барака можеше да се залости както отвън, така и отвътре.
03:10Емил залостваше отвътре, за да попречи на баща си да влезе.
03:14А таткото залостваше отвън, за да не може да излезе Емил.
03:20Така и двамата постигаха своето.
03:22Стой вътре и мисли каква пакост направи, за да нея повториш.
03:32Всеки път, когато Емил седеше в бараката, той издялковаше по едно дървено човече.
03:37Майче, имам най-голямата колекция от дървени човечета в цялата страна.
03:42Емил наистина имаше голяма и много интересна колекция.
03:46Колкото по-често съм тук, толкова по-голяма ще става.
03:55Катхулт беше хубаво малко стопанство, което се издигаше на едно хълмче
04:00сред ябълкови дървета и люлеци, за обиколено отниви ливади и пасища.
04:10Ето тук живееше Емил, със своят татко Антон Свенсон.
04:18И с майка си, Алма Свенсон.
04:22Днес какво има за обяд?
04:24Супа с месо.
04:25Значи нещо хубаво.
04:27Емил си имаше и сестричка, малката Ида.
04:33Освен това, в Катхулт живееха рътаят Алфред и слогинята Лина.
04:38По-че връзто, Лина, върти.
04:40По-живо.
04:41Да, да, не съм спряла.
04:43Въртя ли, въртя?
04:46И разбира се, Кроса Майя, не бива да я забравяме.
04:50Една са сухрена малка бабичка,
04:52която живееше в дървена колипка насред гората.
04:55Тя идваше често в Катхулт,
04:57за да помага с прането, пълненето на наденици и такива неща.
05:01И за да плаши Емил Ида със своите страшни разкази,
05:04за да лъсъми духове, призраци и разбойници.
05:08Рътаят без тефал от край време е с буйна кръв
05:11и един ден белята станат.
05:14На ръга жена си с един нож и азарови,
05:17под голяма купчина камъни.
05:20Много ясно.
05:22Нямало е как да изчезне от само себе си.
05:24Не плаши децата, Кроса Майя.
05:26Много обичам да се плаша.
05:28Разказвай още.
05:33Емил си имаше две най-любими неща.
05:36Едното беше шапката,
05:38която му бе купил татко му.
05:40Другото беше дърваната пуска,
05:42която му издялка Алфред.
05:54Не минаваше и ден без Емил да направи пакост.
06:01Хората в Кадхулт нямаха и миг спокойствие.
06:05Емиле!
06:08Всеки път, когато Емил направише нещо,
06:10Кроса Майя хукваше да го разкаже на всички хора.
06:14Тя узнаваше за поразиите от първа ръка,
06:16докато помагаше на майк му да правят землина
06:18и да пекат хляб.
06:19Да знаете какво направи пак това дяволско хлопе!
06:23Вечер мама Алма записваше пакостите,
06:27които момчето й бе направило през деня.
06:33Съпругът й намираше това за излишно.
06:35За какво ти е да ги записваш?
06:38На всичкото отгоре.
06:40Само хъбиш моливите ми.
06:43Но за това не мислиш.
06:45Ще купя нови.
06:46Обичаш да разхищаваш.
06:49Мама Алма въобще не го слушаше.
06:52Само си мисляше.
06:54Какво ли ще излезе от моето момче?
06:56Днес пак прекара целия ден в бараката.
07:12През нощта нещо ужасно се случи в Кадхолд.
07:16Този път вината не беше най-мил.
07:20И въпреки това.
07:22Да, да.
07:30За Бога!
07:32Защо крещиш, като челите колят?
07:34Огромен плах скочи на лицето ми.
07:36Мили Боже.
07:38Хубава работа.
07:39Плахове в кухнята.
07:41Ще взема да изедат и хляба,
07:42и свинското.
07:44И мен.
07:45Да, ама ако останем без свинско хляб,
07:47за това не мислиш.
07:48Ето я дубката.
07:51Проклетът твар.
07:53Трябва да я заковем.
07:55От тук на сетне,
07:56при Лина ще спи една от котките.
07:59А, ще сложа капан.
08:00Но сега да си лягаме.
08:04И ти, Лина,
08:05ставаш толкова рано.
08:06Трябва да дуиш кравите.
08:34Стој.
08:35Више ти,
08:36вече си станал.
08:36Да, искам да сложа капана.
08:39А, да.
08:40Но плъхът ще излезе през нощта.
08:42Това е ясно.
08:44И тогава капанът ще штракне.
08:46За мен това е ясно.
08:47Добре,
08:48че не съм плъх.
08:56Колко дървени човечета имаш?
08:58Бурел ли си ги?
08:59Да, станаха 97.
09:02Да, му се не види.
09:03Толкова плакости ли си направил?
09:05Това беше истински парад на дървени човечета.
09:09Едно обаче липсваше.
09:10Майката не е мил го за рови зад каси се,
09:12защото много приличаше на свещеника.
09:15А дошто лепен господин като свещеника не биваше да се изобразява така, според нея.
09:19Знаеш ли, Алфред, скоро ще станат сто и мъжа да направим голям празник в бараката.
09:26Така ли?
09:27Кого ще поканеш?
09:29Само теб, никой друг.
09:33Само ние двамата, Алфред.
09:35Ти и аз.
09:37Да, да, знам.
09:39Само ние двамата.
09:43Коткемонса, бъди добра и хвани плаха още тази нощ.
09:56Мили Боже, аз лягам, очите си затварям и на твоята закрила се оставям.
10:03Цялото ступанство Кадхулт вече спеше.
10:07Лина на старото продънено миндерче в кухнята, като хиляди други слугини в Смоланд.
10:13Родителите на Емил и малката иде в стаечката до кухнята.
10:22А Алфред, бедната ратайска стаечка, като хиляди други ратай в Смоланд.
10:37Всички спяха дълбок сън.
10:40И хората, и животните.
10:45Само котката Монса беше навън и гонеше плахове.
10:50Навсякът е, но за съжаление не е в кухнята.
10:53И още някой беше буден и око-корен и не можеше да заспи.
10:57Може би не е добре, капанът, дай предупката на плаха.
11:07Ще се усъмни, като го види.
11:15Най-добре би било да го сложа на лицето на Лина.
11:19Няма начин плъхът да не притича до там.
11:24Но тя ще се събуди и ще развали всичко.
11:26толкова е плашлива.
11:34Може би под масата.
11:36Там е най-добре.
11:39Там мишката ще потързи паднали трохи.
11:41А като намери слънинката...
11:49После Емел се вмъкна в леглото си и заспа.
11:53Много доволен от себе си.
12:31Какво остана пак?
12:35Каве е този пакусник?
12:37Емел!
12:43Къде е?
12:45Сигурно се радва, че мишката се е хванала.
12:49Емел!
12:51Тичай в бараката, Емел!
12:52Докато бащата ти не е извадил палеца си от капана.
12:55Иначе ще удари последният ти час.
12:57Тръгвай!
12:57Тръгвай!
12:58Мушката ми, мамо!
12:59Взимай я!
13:04Емел!
13:32Емел започна да дядялка 98-то си дървено човече.
13:37Радваше се премисълта, че скоро ще празнува стотния юбилея.
13:44Емел!
13:45Обикновено за обяд го пускаха да излезе.
13:48Емел!
13:51За обяд има варена кървавица на питки.
13:55Ах, че хубаво!
13:58Който никога не е ял пастет от варена кървавица,
14:01определено е изпуснал.
14:02Сместа изглежда като шоколадов пудинг.
14:05И на вкус е като него.
14:06Не, не разбира се.
14:08Кусът е различен.
14:09Различен и много по-хубав.
14:12В катхо оттък му бяха заклали прасе
14:14и естествено трябваше да сготвят и варена кървавица.
14:18А ще изявам поне 18 парчета.
14:21Толкова може да изяве само татко.
14:24На теб и без това няма да ти дадат повече от едно.
14:26А татко къде е?
14:28Лежи, навън и се почива.
14:32Обикновено таткото на Емел почиваше не преди, а след обяда.
14:36Но днес, вероятно, беше особено изтощен.
14:39Сигурно защото беше започнал деня в капан за мишки.
14:42Емел се засрами, като видя окървавения парцал,
14:45вързан около палеца на баща си
14:47и му се доща да го зарадва.
14:49Татко, ще има варена кървавица за обяд.
14:52Гледай!
14:57Погледни хубаво!
14:59Полбината копа е пълна.
15:04Оле-ле!
15:07Оле-ле, Боже!
15:10Емиле!
15:11Оле-ле, Емиле!
15:12Ти че бързо в дърводелската барака.
15:16Ще ядеш голям пердах.
15:19Само почакай, пакуснико.
15:21Хубаво ще ти нашаря задника.
15:26свършен е добрият стопанин.
15:28Емил!
15:29Какво?
15:31Емил така го одари, че кръвта му шурти.
15:38Истържи сместа от пода.
15:40Ако не стигне за цяла,
15:41може да излезе половин питка.
15:44Зеносеното се е зеносено.
15:46Сега нямаме нищо за обяд.
15:56Майката на Емил трябваше да измисли и друго за обяд.
16:00Кървавицата беше зеносена
16:02и затова Лина трябваше да настържа картофи
16:04и да направят картофени бухти.
16:12Дъна най-после да се готови с обяда.
16:16Гладен съм като вълк.
16:24Все да ми мръзва, все да те освобождавам.
16:32Хайде да те играем на Тичай Боц.
16:35Тичай Боц!
16:39Цял да е ли ще тичаш по нощница?
16:43Емил наистина не можеше да подозира,
16:45че баща му ще се прибере така прегладнял,
16:48че ще хапне картофената смесу роля.
16:53Ей, миле!
16:55Ей!
17:06Ама пак и татко,
17:07все се пречка на пътя ми.
17:10Каквото, където да сложиш или метнеш,
17:12все не го нацелваш.
17:21Същност,
17:22Емил си представяше
17:23друго яче своя стотен юбилей.
17:26Освен това,
17:27нямаше как да покани Альфред,
17:29защото беше събутът вечер.
17:41Това наистина не беше онова,
17:43което Емил си бе представил.
17:44Три пъти беше сядъл в бараката,
17:46при това само по дълга риза.
17:49Значи искаха да стои в бараката.
17:51Добре, тогава.
17:53Така Емсеп падаше.
17:55Както желаете.
17:56Щом така предпочитате, моля.
18:00Този миг,
18:01Емил взе страховито решение.
18:05Щеше да остане в дърводелската барака
18:08до края на живота си.
18:10Самотен и изоставен,
18:12ще ще да си дялка нещо,
18:14докато е жив.
18:16Може би най-сетне ще сте доволни.
18:21Но не се опитвайте да влезете
18:23в моята дърводелска барака, ясно?
18:25Иначе ще ви застрелям.
18:33Емиле.
18:34Емиле.
18:36Не се бойдете.
18:39Татко ти се успокои.
18:40Хайде, излез.
18:41Не.
18:42Не сей на ти.
18:44Хайде, излез Емиле.
18:46Никога вече няма да изляза.
18:47Ехич, не се опитвайте да влезете,
18:50че ще стрелям.
18:51Но първо излезе да поговорим.
18:54Хайде, моля те.
18:57Емиле.
18:59Емиле.
19:00Казах не.
19:12Знаеш ли какво каза сина ти?
19:14Няма да излезе от бараката,
19:15докато е жив.
19:16Каква е пак тази щуротия?
19:18Молете, иди при него, Игор, зубеди Антоне.
19:22Да.
19:28Емиле.
19:31Ей, Емиле.
19:34Емиле.
19:36Като огладнееш,
19:37на бърза ръка ще излезаш.
19:39Ха-ха.
19:44Таткото не знаеше,
19:45че Емил бе взел мерки за всички случаи.
19:50какъвто беше хитър,
19:51се беше запасил с храна,
19:53за да не се наложи да умре от глад.
19:55Излезе, Емиле.
19:57Тогава ще те измъкнем на сила.
19:59Няма да допусна да стоиш цяла нощ вътре.
20:03Опитайте.
20:05Ще се стрелям първия,
20:07който се приближи.
20:10Емиле.
20:12Емиле.
20:14Хайде излез.
20:15И ще се искъпим в езерото.
20:17А, ми.
20:19Стой си ти на пейката с Лина, Алфред.
20:22От мен да мине.
20:23Стой си.
20:24Никога няма да изляза от тук.
20:26Нека си стой вътре,
20:27докато изгния.
20:28Хайде ние да си лягаме.
20:29Но.
20:30Прибираме се.
20:31Само се ядосваме с този хлопак.
20:33Док гуша ми дойде.
20:34Антоне.
20:35Човеки, нощам няма спокойствие.
20:37Ама.
20:39Де да бяхме сигурни,
20:40че бясното хлопе ще си стои вътре.
20:56Може би в небесата,
20:58но не на земята.
21:00Щастливите ще бъдат
21:02те двама.
21:05Аманда стана
21:06само на 22.
21:09защото Херман
21:11не веен и не е.
21:23Какво?
21:24Гледай там.
21:25Там призрак на кумина.
21:27Не.
21:30Този малък призрак,
21:32Майя го познавам.
21:33Лина ушасно се страхуваше от призръци,
21:36както и повечето хора в Смолънт,
21:38защото Кроса Майя бе разказвала
21:40много страшни истории за тя.
21:42Слизай, емиле.
21:43Въобще и не мисля.
21:44Тази нощ ще съборя
21:46тази тъпът дърводелска барака.
21:49Хайде,
21:50да отидем да се скъпам.
21:52Скачай!
21:57Лина си помисли,
22:00че си призрак.
22:02Ела.
22:03Е,
22:05това беше нашата събота вечер.
22:13Трябва да го призная.
22:15Плуваш като рибка.
22:16Малучих се от теб.
22:18Ти и аз, Алфред.
22:20Ти и аз е, миле.
22:21Ние се разбираме.
22:40Така свърши този ден.
22:43Но ще ха да дойдат
22:44нови дни
22:45с много, много...
22:51Не знам дали ще се съгласят.
22:53Неприятна работа.
22:55Томо думач не е
22:56на човек за семейство
22:57с Менсън,
22:58че сина ти ме такъв пакост.
22:59Не са заслужили това.
23:01Какво да прави, човек?
23:06Сълцето Леонембере
23:07и в целият окръг
23:08нямаше човек,
23:09който да не познава Емил.
23:10Малкият хлапак
23:11от стопанството Катхот,
23:13който правеше повече бели,
23:15отколкото имаше дни в годината.
23:18Събрахме пари.
23:20А за какво са парите?
23:22Може би ще стигнат,
23:24за да пратите
23:24вашия Емил в Америка.
23:26Тогава ще стане
23:27много по-спокойно при нас.
23:29Емил е добра момченца
23:31и си го обичаме какъвто е.
23:32Вървете си.
23:34То се вижда.
23:35Крошите не пада
23:35по-далеч от дървото.
23:38Ще ли да прещат
23:40мое Емил в Америка?
23:42Да се е чуло и видяло?
23:44Не.
23:45Ами, че мислят ли
23:46за горките американци?
23:48Нищо лошо не са ни направили,
23:50да да им пробутваме
23:51нашия Емил.
23:54Впрочем,
23:56във вестника пишеше
23:57за онова страшно земетресение
23:59в Калифорния.
24:00то пък
24:02много ще им стане,
24:03ако на всичкото отгоре
24:05е Емил.
24:06Да мълчиш, Лина?
24:08Да.
24:09Върви в обора
24:10да издуиш кравите.
24:11От това поне, разбираш.
24:15Горките американци.
24:21Все пак трябва
24:23да има някаква правда.
24:24Бивали всички беди
24:26на американците да се падат.
24:28Но би било хубаво.
24:30Ще взема да им напиша писмо.
24:33Ето ви, наш Емил.
24:34Пакияни, пратете
24:35вашето земетресение.
24:43Оле-ле!
24:51Проклят, пакусник!
24:52Емиле!
24:56Емиле!
24:59Очакай!
25:04Отвори!
25:05Отвари, казах!
25:08Вратата на бараката
25:10можеше да се злости
25:11както от външната,
25:12така и от вътрешната страна.
25:14понякога, когато Емил седеше
25:16и тякаше дървено човече,
25:18му бе по-добре,
25:19ако вратата бе злостина
25:20от вътрешната страна.
25:23Емиле!
25:24казах да отваряш!
25:26Отвори веднага вратата!
25:32Тогава стой вътре
25:33и помисли какви щуроти и вършиш.
25:35Може пък един ден
25:36да престанеш с тях.
25:39Няма да те навреди малко да помислиш.
25:41Мисленето до сега
25:42не е навредило на никого.
25:44Не е то пък
25:45дялкането на човечета.
25:47Стой сега вътре!
25:50Е да,
25:51Аемил бе свикнал
25:52да дялка човечета.
25:53С течение на времето
25:55бе направил чудесна сбирка.
25:57А ако продължава
25:58да е такъв пакосник,
26:00тя ще ще да стане
26:01още по-богата.
26:12Всяка вечер
26:14майката на Емил
26:15записваше пакостите му
26:16в една тетрадка.
26:17Така постепенно
26:19и тя направи чудесна сбирка.
26:44Веднъж, когато Емил
26:46имаше спешна нужда от пари,
26:48той занесе няколко тетрадки
26:49в неделното училище,
26:51за да опита да направи
26:52сделка с учителката.
26:58Друг път му хрумна нещо
27:00по-великолепно.
27:08Какво да прави човек
27:09с такъв пакосник?
27:10Излично е да го пращат
27:11на неделно училище.
27:13Няма да стане по-добър.
27:15Със сигурност
27:16няма да отиде на небето.
27:18Освен ако им трябва
27:19някой да хвърля мълниите.
27:24Какво щастие,
27:26че ти си послушна, дете, Ида?
27:28Но Емил не винаги прави
27:31само бели.
27:31Да, но дори да не иска,
27:33все прави ужасни неща.
27:37Такова хлопе
27:38никога не съм виждала.
27:40Аз много го обичам.
27:42Винаги е толкова забавен.
27:44Лина не беше очарована
27:45от Емил и той, разбираемо.
27:47Но в стопанството
27:48има човек,
27:49от когато е много очарована.
27:51Те и седмицата минава,
27:53ден след ден,
27:55всяка година.
28:01Тъй, седмицата минава,
28:05ден след ден,
28:07всяка година.
28:13Дойде, момак,
28:15незнаен,
28:16от далечен край.
28:17Зе, наша прекрасна девойка
28:21през май.
28:23Сбулчанска рокля,
28:25прелестно бяла,
28:27не тъгуваше тя
28:28никак за нас
28:30на раздяла.
28:33Алфред,
28:34нали не си заправил
28:35какво ми обеща?
28:36Какво съм обещал?
28:37Да се оженим,
28:38разбира се.
28:39Да, да.
28:41Разбира се,
28:42ще се оженим
28:43някой ден,
28:43щом толкова искаш.
28:44Но тази работа
28:45не е бърза,
28:46може да почакаме.
28:48Но до година
28:49не пременна, нали?
28:51Изглежда,
28:53разбираш ти
28:53всичко това,
28:56което се случва
28:57с две влюбени сърца.
29:00често
29:01единият казва
29:03със сълзи в очи.
29:05С Богом,
29:06любов моя.
29:08С Богом,
29:09прости.
29:10Алфред!
29:12Отивам се мил
29:13да се изкъпи в езерото.
29:14Все този е мил,
29:15е мил, е мил.
29:17О, защо аз
29:19толкова сте обичах?
29:21Защо дарих ти
29:22своето сърце?
29:24Къде загуби се
29:26щастието наше?
29:28Защо тъй
29:29далеч си ти от мен.
29:31Лъкни ли,
29:32иначе ни развалиш апетита.
29:35Се пееш
29:36и боботиш.
29:37Така правя.
29:38Нали не ви пречи?
29:41Този ден
29:42имаше супа с мясо.
29:47Нужно ли е
29:48да сърбаш така, е миле?
29:49Да.
29:50Иначе как ще разбера,
29:52че е супа?
30:00всички ядоха колкото можеха
30:02и накрая
30:02супникът се изпразни.
30:04Остана само една
30:05маничка глътка.
30:07А не,
30:07е мил си я искаше.
30:09Единственият начин
30:10да се добре до нея
30:11бе да напъха главата си
30:12в супника
30:12и да я изгълта.
30:17Но това е,
30:18е миле.
30:20заседнах.
30:21Гуркото ми,
30:22детенце.
30:23Почакай.
30:24Сега ще ти помогна.
30:26Все едно,
30:27че сме в лудница.
30:28Защо си напъха
30:28главата там?
30:30Всичко е загубено.
30:31Заклещи ли се супникът?
30:32Заклещане.
30:33Хубавият супник.
30:34В какво ще си сипам
30:35супата от грах в четвъртък?
30:37Няма да държим момчето
30:39така до четвърта.
30:40Глупаво момиче.
30:41Не знае ли някой
30:42как да го измъкнем?
30:44Ще взема дилафа.
30:46Друго не ми остава.
30:47Дума да не става.
30:49Супникът струва
30:50четири крони.
30:50Но Антон.
30:51Оле-ле,
30:52горкият е мил.
30:54Не се бой, е миле.
30:56Ще те вдигна.
30:57Престани, Алфред.
30:58Пусни ме.
30:59Не, пусни ме.
31:01Пусни ме, Алфред.
31:03Е, тогава...
31:04Не плачи, е миле.
31:06Не плачи.
31:07Изобщо не плачай,
31:08и да, това е супа.
31:10Все пак ще взема дилафа
31:11и ще го щупя.
31:12Стига, Алма.
31:13За нищо на света.
31:14Забравяш, че супникът струва
31:16четири крони.
31:16По-добре да отидем
31:17при доктора.
31:19Той взема три крони
31:20и така ще спестим една.
31:21Това е добра идея.
31:23Да тръгваме.
31:24Татко, ще ми купиш ли нещо
31:25за кроната?
31:26Купи, купи.
31:27Все това, повторяйте.
31:28Впрегай коня, Алфред.
31:30Иначе ще пристигнем,
31:31когато докторът е затворил.
31:32Да.
31:36Мако, трябва да го поизмием
31:39в край на краещата.
31:40Отиваме на лекар.
31:41Само, че не може да го срещим.
31:43Не, Юшите, няма как да му измием.
31:46Не, макар, че сигурно се налага.
31:49Ще опитам, може пък да ги стигна.
31:52Дете, о не, о не.
31:54Какво има пак?
31:56Простът ми.
31:58Така става, като правиш глупости.
32:00Всички ли сте полудели?
32:02Още някой не иска ли да се заклещи?
32:05Мили Боже.
32:06Продължавайте така,
32:07че поне да впрегне голямата каруца за сено
32:09и да откарам всички при доктора.
32:17Ще ти се размине миенето на ушите?
32:21Няма как.
32:22Това е първата полза,
32:24която имам от тойа супник.
32:26Да.
32:27Страшно е с теб.
32:29Няма ли да има край?
32:30Съм не мръкне, само дивоти.
32:38Довиждане.
32:42Ще има да се приказва за това,
32:44Флёне Беря.
32:45Да, да, разбира се.
32:47Ти ще се погрижиш за това.
32:48Да се грижите добре за Ида.
32:51Да, да.
32:51Довиждане, Ниле.
32:53Довиждане.
32:53Кой знае дали супникът ни ще се завърне у дома.
32:57Какво да приготвя за вечеря?
32:59Каквото намериш.
33:01Сега мисля за по-важни неща.
33:03Супа с месо тогава.
33:07Ще трябва да се задоволим с кървавица и сланина.
33:21Татко, мамо, вижте.
33:35Вижте какво има на главата.
33:36Как се е наврял там?
33:38Това е емил.
33:46Какво ли не преживяха тези хора?
33:49Това момче е напъст.
33:50Цяло наказание за семейство с Венсън.
33:53Вижте.
33:54Това е емил.
33:55Да.
33:56Емиле.
33:57Емиле.
33:58Какви неща му хрумват.
34:03Станахме за смях на хората.
34:05Не е много приятно.
34:07Не забравяйте, че пестим пари.
34:10Заслужава си, нали?
34:13Надминала себе си.
34:14Супникът е свен соновият емил.
34:44Здравей, Йокел.
34:49Това е му върха на бутинките си.
35:13Сът стобора танцвърти, мишка с кембаро.
35:22После принцът оседлал коня си.
35:27Или боже, какво е станало?
35:29Нещастие.
35:32Да не са ти измръзнали ушите, момче?
35:34Не.
35:35Тогава защо си не хлопил този кълпак?
35:37Точно, за да не ми измръзнат ушите.
35:40И емил можеше да е духовит, когато се налага.
35:42Следващият моля.
35:44Вашият случай е спешен.
35:46Влезте безред.
35:47Много ви благодаря.
35:49Много мило.
35:50Сърдечно благодаря.
35:56Един момент.
35:58Доколкото разбирам, кашляте и имате болки в гърдите.
36:02Не, тук сме, защото на синчето ни емил, но се случи нещастие.
36:07Той...
36:08Напъха супника в главата.
36:10Тоест, главата е в супника.
36:13Ама какво правиш там?
36:15Добър ден.
36:21Отидоха четири крони.
36:23Четири крони или изтрува супникът?
36:26Значи спестихте една крона.
36:29Обикновенно взимам по пет крони, когато вадя малки момченца от супници.
36:34Какво? Пет крони?
36:36Мислех, че взимате три.
36:38Не, честна дума.
36:40Пет крони и нито ере по-малко.
36:42Но момчето само прави нещата.
36:46Така си е.
36:47Браво на теб.
36:49Няма да плащаме нищо.
36:50Нали така, господин докторе?
36:53Не е нищо.
36:55Много ми е приятно.
36:57Благодаря ви.
36:58Моля.
37:00Навълни има кофа.
37:02Хвърляте парчетата в нея.
37:05Довиждане.
37:06Благодаря.
37:06И аз благодаря.
37:09В кофата ли?
37:10Няма да разхищаваме.
37:12Ще ги залепя.
37:13Като спестихме една крона, може да му подарим нещо.
37:17Дума да не става.
37:18Но ти се справи добре, емиле.
37:21Тъй като не се наложи да плащаме, е справедливо да получиш едно петач.
37:25Хайде, пусни си го в касичката.
37:34Ако емил не беше емил, в този ден сигурно нямаше да се случи нищо повече.
37:40Но за да не се обърква световният ред, той непременно ще ще да измисли някоя малка или по-голяма пакост.
37:53О, леле.
37:56Какво има?
37:57Петачето, мамо.
38:00Стомаха ми е.
38:02О, леле, майчеце.
38:03Сериозно ли?
38:04Да.
38:06Антоне, как да извадим петачето от момчето?
38:11Връщаме се при доктора.
38:13Чудесно си си направила сметката.
38:15Ще платим на доктора пет крони, за да си върнем едно петаче.
38:20В училище колко имаше посмятане, бих искал да знам.
38:24Колко?
38:27Стигна додолу.
38:29Сега аз сам ще си бъда касичка.
38:31Когато ми потребва, ще го звадя с нож.
38:34И двамата приказвате глупости.
38:36Казах ли нещо, когато през лятото глътна?
38:39Копчетата за панталони?
38:40Но тази работа може да завърши злепо, вярвай ми, Антоне.
38:43С това не бива шага.
38:45Смяташ ли?
38:46Да.
38:46Толкова ли е опасно?
38:48Сигурна съм.
38:50Тогава веднага да обръщаме.
38:52Стой!
38:56Пак ли се връщате?
38:58Сега пак за какво?
38:59Пак сме тук.
39:07Благодаря, докторе.
39:08Забравихте ли нещо?
39:09Не, но...
39:11Идваме, защото е мил, глотно едно петаче.
39:13Цяло петаче, но това е невъзможно.
39:17Нашият е мил, може да погълне всичко.
39:20Бихме искали да го оперирате, да кажем за 4 или 5 крони.
39:25Може да задържите и петачето.
39:27Няма да стане, то си е мое.
39:30Мисля, че няма да се наложи операция.
39:34Петачето само ще се появи на бял свят след няколко дни,
39:38ако оставим на природата нейния ход.
39:41Но е хубаво да изядеш 5 кифли,
39:44за да си има петачето, компания и да не ти остържи стомаха.
39:50Сега, какво ви дължа?
39:52За хода на природата искам да кажа.
39:56И този път нищо.
40:00Довиждане.
40:01Приятно ми е да го чуя. Благодаря, докторе.
40:03Довиждане.
40:04Следващият мога.
40:33Пак не ни взе пари.
40:34Такова вкусно лекарство не съм взимал през целият си живот, мамо.
40:46Таткото на Емил е много доволен, защото отдавна не е правил толкова добри сделки.
41:04Лина!
41:05Лина!
41:06Лина!
41:07Идват си!
41:08Идват!
41:18Хубаво е да си дойдеш вкъщи.
41:22Е, малка, иде.
41:25Голяма екскурзия направихме.
41:29Ела, момичето ми.
41:39Дали ще държи?
41:42Разбира се.
41:43Ако никой не го пипа, ще държи.
41:46Представи си, Алфред.
41:47Пак ще има супа с месо.
41:49Ще видим.
41:53Това е за теб, Ида.
41:55Благодаря ти.
41:57Донесох ти ги, защото днес направихме добри сделки.
42:02Благодаря.
42:11Погледни, татко. Виж колко далеч скачам.
42:17Невероятно.
42:18И какво постигаш с едно петаче в стомаха?
42:21И колко далеч можеш да скочиш?
42:24Сега ще видим.
42:30Как беше?
42:32Винаги съм умел.
42:34Много добре да се катеря, да скачам и да тичам.
42:38А от тук можеш ли да скочиш?
42:40Разбира се.
42:41Сега ще ти покажа.
42:44Но не искам да скачам, когато ме гледат.
42:47Достатъчно панели направихме днес.
42:52Не, не ме е страх. Смел съм.
42:56Да не мислиш, че аз не смея?
42:59Почакай, ще ти покажа.
43:02Гледай добре.
43:05Аз мога да скоча и от тук.
43:11И ти трябва да ме хванеш като скоча.
43:17Така.
43:22Да не идват хора.
43:24Ще помисля, че съм луд като скоча от тук.
43:32Е, стига сме скачали за днес.
43:38Чуй ме добре, емиле.
43:40Няма да казваме на мама нищо за това, нали?
43:45Представи си, сутникът пътува чак до Марияна Лунд.
43:48Добре, че татко успя да го залепи.
43:49А ти как успя да си напъхаш главата вътре?
43:53Въобще не е трудно.
43:55Симаш го в ръце.
44:00Затлещих се.
44:04Съвсем ли си полудял?
44:31Два дни по-късно природата взе своя ход
44:34и таткото получи обратно петачето от емил.
44:38Ето го петачето.
44:39Като имам дългове, ги плащам в първия възможен момент.
44:44Та това беше историята за емил и сутника.
Comments