Category
📺
TVTranscript
00:00Има места, които ги няма на картата.
00:06Има спомени, за които няма забрава.
00:10Има проблеми, които нямат решения.
00:13Има хора, които нямат значение.
00:17Ничии места, ничии спомени, ничии проблеми.
00:21Има истории, които няма къде да чуят.
00:25Никъде, освен в ничия земя.
00:27Там, където отиват ничиите души.
00:31Малко странно е дом за бездомници.
00:34Да, дом за бездомници.
00:36Видяхме се последно преди 10 години.
00:39Вие бяхте в дом за настъняване на хора бездом.
00:48Ничия земя.
00:49И една история, която започнахме преди повече от 10 години.
00:54Разказвали сме ви за съдбата на Таня,
00:56когато със синна си бяха намерили подслон в център за времено настъняване.
01:01Тогава тя е по-млада, по-здрава, по-жизнена.
01:04Момчето до нея вече е пораснало.
01:07Но с времето и грижите ѝ са повече.
01:09Двамата имат трудно живеене и днес.
01:12Преди 10 години, за месеци наред бяха останали на улицата.
01:15Чувстваш ли се като бездомник и тук?
01:18Чувствам се, да.
01:20Пак така се чувствам.
01:22Затвравям се вътре в себе си, затвравям се в старата.
01:24Не общувам с никой, не ми се говори с никой.
01:27И спадна в някакви такива състояния.
01:28Какви?
01:30Чувствам се някакви самотно, изоливана, пак от света, пак от усички.
01:34Срамувам се, като идам в общината.
01:36Срамувам се, като фрезна някъде на друго място.
01:38Не знам защо.
01:39Чувствам се, като някаква мисла, че хобата напекъсто ми се подигравят и ми се смеят.
01:44Защо имаш това чувство?
01:45Не знам защо.
01:48Защото съм бездомна, защото съм...
01:50Много хора нямат дом.
01:51Знам, че е така.
01:53Те ще се чувстваш по-различна.
01:53Срабувам се от това нещо, това ме.
01:56Разбивате ли, не знам.
01:58Като фреза в магазин, също ме е това.
02:00Ето, от 9 съм е отишчен на магазин, аз съм се въмол.
02:03Чувствам се въдве по тисъца, че всеки знае, че всички знаят.
02:08Че съм някаква, че не съм като другите хоба, че съм по-различна.
02:11Друг човек съм.
02:13По-различна, защото нямаш дом?
02:14Да, по-различна, защото нямам дом.
02:15И съм по-различна от тях, да.
02:17Така е.
02:18И не ги гледаш очите?
02:19Всякияте навича да, странаме да ги гледам.
02:21Всички знаят, че сме бездомни.
02:23Гледат някак си с друго около нас на такива хоба.
02:25Да, защо?
02:25Не, ми не знам.
02:26Така си мисла, аз така го чувствам.
02:28Аз така го усещам.
02:30Аз отвътре го усещам.
02:31Разбивате ли?
02:32Как ни гледат, как се държат с нас?
02:35По какъв начин?
02:36Как по-особен?
02:37Как гледат детето ми, тук в градинката вънка?
02:39По по-особен начин, да?
02:41Какъв?
02:42Не, ми по по-особен начин.
02:43Някак си пренебрежително го гледат детето.
02:46Не си пускат децата при него.
02:49Някак си детето ми е като изоливано от другите деца.
02:51Те, които не са бездомни, които живеят нормално, не ги пускат при моето дете.
02:59И така, 10 години по-късно светлите дни не са дошли.
03:03Разказът ще ви се стори като дълго пропадане, превърнало се в свободно обречено падане.
03:09Всичко започва много отдавна.
03:12И както най-често се случва, започва от семейството.
03:15Не пропускайте тази история.
03:17Не само защото все нещо в нея ще ви се стори близко,
03:20но и защото със сигурност ще искате, ако все с нещо можете, да помогнете.
03:26В 2015 година ти каза, че майка ти те е изгонила от дома тогава.
03:31Да, изгони и мен, и брат ми. Тя ни е изгонила.
03:34Защо?
03:35Не знам. Постоянно ни гони. Тя никога не ни е искала тази жена.
03:39Никога не ни е искала.
03:41Ами, още от някога има майка, която непрекъсто ни гони откъща ти.
03:44Бях деца още, когато тя непрекъсто ни гони, ученици.
03:47Аз съм била в 9-и клас. Това си го спомням като дне днешен.
03:51Как тя ни биеше, как ни отрепваше от бои.
03:53Още от тогава ме гони.
03:55И баба в 9-и клас дойде и ме зима.
03:58И ме заведла вече при тях да живея.
04:00И завърших следното си образование в вечерно училище.
04:03в Белово. Там имаме къща.
04:06След това, те се разведоха с баща ми.
04:08И след развоза, тя продаде нашия бащин дом в Пазърджик.
04:12Апартамента ни. Триста е на апартамент голям.
04:15Като ни излага мен и брат ми, че ще ни купи по една гарсионера.
04:19И ще ни уведи и двамата ще ни устрой.
04:21Излага ни, взе правице и ни остави на плитя.
04:25Остави и ние останахме бездомни.
04:27На мен това ми тежи тял живот.
04:28Защо, как ние сме неги деца.
04:32И аз и брат ми, тя никога не ни е искала.
04:35Никога не ни е...
04:37Ние още от малки сме научени на всичко с брат ми, с Николай.
04:41Моя живот е все много тежък.
04:43Напрекъсно, цял живот съм голен.
04:45Наживела съм по приятели, по познати.
04:48Напрекъсното, ако няма къде...
04:50Изпадала съм всеки ситуации, в които не мога да почвам протива.
04:54Останам без работа и не мога.
04:55И отивам при познати, при приятели.
04:57Напрекъсно, така съм живела само.
05:00Баща ми беше международен шофьор.
05:02Не се пребиваше постоянно по пътища, по улиците.
05:06Майка ми много ни турмозеше.
05:08Постоянно ни пиеше.
05:10Като си спомням, ние сме закриди отдолу, потълегурата.
05:14Още от малки така.
05:15Тя постоянно ни гонеше.
05:18Ние бягахме при баба още от малки.
05:20Баба ни взимаше постоянно.
05:22Докато бяха живи баба и дядо в къщата,
05:25всички живехме там.
05:26Всички.
05:28След като починаха тека май повече.
05:30Тя фактически, нейната майка ни избре на нас.
05:33На баба ми майката.
05:35Баба Цеца.
05:37Тя си ни избре на нас.
05:39Забръщих после при баба.
05:41Баба ми в Бело.
05:43Град Бело.
05:44Където е завода за хаптията.
05:46И после, как продължава живота ти?
05:48Освен колко имаш две деца, тогава сподели?
05:50Да, да.
05:52Мъжът ми почина.
05:53Почина мъжът ми.
05:55От дега имаш дъщеря и син.
05:57Да.
05:58Имам голями.
05:59На 24 години имам син и на 21 дъщеря.
06:02Добенка.
06:03Те не са ли си погрижали за теб?
06:06Не са ли опитват?
06:06Ами, какво страна с тях, не знам.
06:10Много се обичахме.
06:11Бяхме невъзделени.
06:12И изведнъж спряха с тях къв контакт с мен.
06:15Спряха контакта с мен.
06:17Не знам и аз поведих каква причина.
06:18И до днешен даже не знам.
06:20Добринка.
06:22Тя отиде в Германия.
06:25Първо поддържихме много добра връзка с нея.
06:27Непрекрасното по телефона.
06:28Тя оттам ми извънеше.
06:29След това смени картата Германската.
06:31и нямам връзка с нея вече една година.
06:33Не знаеш къде е дъщерят.
06:35Да.
06:37Не знам къде е.
06:37Нищо не знам какво се случва с нея.
06:39Жива ли е? Здрава ли?
06:40Не знам нищо.
06:42Нищо не знам за ме.
06:44Така и тя не ми се обажда.
06:46Не знам.
06:48Не те е търсила извън?
06:48Не.
06:49Не, вече цяла година без да я чуя.
06:51Без да биде дъдето си.
06:54А сина ти е?
06:55Сина ми е тук, е в София.
06:57С него виждаш ли си?
06:57Не, да се виждам и с него.
06:59Той не те е извикал да живяше при него?
07:03Не ме е извикал да живяше при него.
07:05А това е по-малкият ми братче.
07:08Те знаят ли за него?
07:09Знаят за него, да.
07:10Те го познават.
07:11Като малът го гледаха даже.
07:13И Добринка даже как го гледаше,
07:14как се кивише за него,
07:16как го храдеше.
07:18Тя много го обича.
07:20Исля това, като избега в Германия,
07:21какво стана.
07:23Себра се с някакво умче.
07:24не знам какво става с нея изобщо.
07:28А това умче много се предизнимам,
07:29защото е Набкоман.
07:32Същото умче, с което тя живее.
07:34Креди колко време беше намерих Добринка.
07:36Тук бяхме вече, нали?
07:37Да.
07:38Да.
07:39Намерих Добринка случайно.
07:40Как стана, не знам и аз.
07:42Дъщеря ти.
07:42Да.
07:43Дъщеря ми.
07:44В какво я намерих?
07:45Не си спомням точно.
07:46И я намерих.
07:48Бе, викам, бебче, викам Добринка.
07:49След толкова години.
07:51Через и аз беше.
07:53Да, във Фейсбука я намерих.
07:54И като я видях на снимката,
07:56тя си беше всичин.
07:58Каче е тя.
07:59Викам, мами, викам, какъв ти Добринк?
08:02Не можах да повявам.
08:03Оттам прелези призън, паща ми покана.
08:06И тя се скри.
08:07Бече без нейна снимка, без нищо.
08:09Смени си сигурно снимки, всичко направо.
08:12Майкъти не те искат, децата ти не те искат.
08:14Да, никой.
08:16Защо?
08:17Не знам, не знам.
08:19Като съм ги гледала до последно,
08:20и толкова съм се грижала с тях, че направо много.
08:24И много се обичахме.
08:25Бяхме направо толкова сплутени.
08:27Как се разделяш децата?
08:28Защо те сбират да те виждат?
08:30Не, не, не, не, не, нещата не бяха точно така.
08:34Значи аз преблеживае ка пазълджи,
08:35когато те бяха малки.
08:37Брат ми влезнав за това за убийство.
08:40Те нещата бяха много сложни.
08:42Когато бяха?
08:43Направи убийство в пазълджик.
08:44Брат ти?
08:45Да, направи убийство.
08:47Збиват се долу в една махана.
08:48Той дискотека беше.
08:51Брат ми отива вечерце на дискотека.
08:53Отряно се сбиват.
08:56Това си го спомням.
08:57Точно се беше родила Дубинка.
08:58Дъвтерията.
09:01Да, се беше родила.
09:02Тя се роди.
09:03Беше бебенца.
09:04Току-що родено.
09:06И това си го спомням.
09:07Бяхме у нас.
09:08Пойде по личата да ни каже какво се е случило.
09:11Взбиват се двамата за Димомича.
09:13Става целият проблем.
09:14Той започва да налича този на брат ми на приятелката.
09:17Става бой.
09:19Митко китката е щел да го убие.
09:21Но брат ми си носиш се нощ минаги у него.
09:24Бради ножа и го убиват.
09:25Оттам брат ми по затворите.
09:27Тича и постоянно.
09:29На него да му носиш свиждания.
09:32Още ли е затворите?
09:33Не, не, не.
09:34Сега вече не е.
09:35Излежава при сега.
09:36Други проблеми.
09:37Става на ракуман.
09:38След това започна за смърка.
09:42Нещата са много при него.
09:44Беше насаден.
09:45Това са...
09:47Ако такъв ще презнаправим за това неща, не трябва даже да се говоря.
09:51Той беше насаден от тялата къща.
09:53Стреба у нас.
09:55Всичко беше насадено.
09:56Всичко беше изкръвлено.
09:58Мебели, неща.
09:59Всичко.
10:00Абсолютно.
10:02Аз не можах да издържа на всички тези неща.
10:06А то у нас само такива наркомани.
10:08Все събиваха само.
10:10Страшно беше.
10:11Страшно беше.
10:12Те ни взеха къщата, когато ковчето беше точно на три годинки.
10:18Това коя е къщата?
10:19Къщата на баба?
10:20Къщата...
10:21Това не е къщата на баба ми цета.
10:23На баба ми цета къщата, която ни изгледа е в Белово.
10:27А тая е в къщата в Пазърджик.
10:30Тая е на баща ми.
10:32Не е на майка ми на страната.
10:34От баща ми на страната е тая къщата.
10:37В Пазърджик.
10:37Ей брат ми заложи къщата.
10:41Оттам...
10:43Ското се захване с всичко, имам чувство, че абсолютно всичко се свива.
10:49Както пред мен, така и пред него.
10:52Ние много пъти, даже преди, докато сме били заедно, ние бяхме неразделни с него.
10:57Много пъти сме си говорили, дали нямаме някакво родово проклятие, нещо, което...
11:03А без квото и да се захванем, върви до едно положение и имам чувство, че дови и сега, откато дойдехме тук в този апартамент.
11:12Много пъти си говорим и с колки са си намича.
11:15Ама чакай сега, преди да стигнем до тук, кога е починал мъжът ти?
11:19По се среща с бащата на Коки?
11:22Мъжът ми почина. Начала с баща му на Коки, докато мъжът ми беше още жив, с баща му на Коки, те работеха заедно в София.
11:31И така стана.
11:32Ние отидохме с мъжът ми в София да живем. Той беше строител.
11:37Искаше да я работи в София за повече пари, наистина.
11:40Намери си хубава работа в София, започна си работа и там живее.
11:43Това първият имаш ли?
11:45Да, да, да. Който почина въм мен.
11:46И така те работеха заедно с на Коки баща му.
11:50Оттам вече, на рождени дни, като ходехме на колеги, аз съм си била с мъжъри.
11:55И така се познаваме, така се запознахме с на Коки баща му.
11:59И то бегло, нали, бегло без да, така сме се запознали.
12:03Те бяха приятели, близки, колеги.
12:06Заедно работеха на един обект много време.
12:09И после вече, след като почива мъжа ми, след две години, аз срещам на Коки баща му.
12:15Случайно това беше минали са толкова две години, да.
12:19След като почина вече.
12:20И как си, какво си, къде си, започнахме да си говорим.
12:24Той вика, ще ми дадеш ли, нали, номерата си възменихме, телефонния номер.
12:29И след това така, започна да ме тръси, да ми се обажда.
12:31Аз първо, след да пъкнем, но една моя приятелка, вика Бетанче,
12:37защо, вика, в крайна смертка, би ще се вика с него.
12:40И така и страна.
12:42Опознахме се с него.
12:44След това, се мина малко време.
12:47и той ми предложи да напусна моите квартира, да хора да живея при него.
12:53Той по това време беше свястен мъж, работеше, имаше хубава квартира, в Симеоново живееше.
13:02Много хубава виличка, аз се премесих при него, при него беше по-хубаво.
13:06И така станаха нещата.
13:08Защо така изпаднахме, защо така попаднахме, не знам.
13:11Бяхме добре, аз когато се запознах с баща му, живеехме в Симеоново,
13:15имахме хубава квартира, хубава къща.
13:17И той имаше хубава работа, аз работех в Доброславци, във военното поделение.
13:21Там бях готвачък.
13:23Оттам вече те го закриха поделението.
13:26Оттам ме се кратиха.
13:27И след това вече аз забременях с него и повече не съм работила.
13:30Не съм започвала работа повече.
13:32И ви изгониха от квартирата?
13:34Да.
13:35Заради работата?
13:36Заради работата.
13:37Остана той без работата.
13:38Аз бременна.
13:38Изгониха ни от квартирата и от тогава сме се ходили по мърките.
13:42По улиците се скитаме.
13:44Скитници.
13:44Крачката от добрата квартира, хубавия дом, до тук е само една.
13:50Безправичието.
13:53Безправичието ни доведят тук.
13:55И какво стана?
13:56И после всичко стана заради баща му.
13:59Децата ми преди това искаха да го остава.
14:02Искаха с него.
14:03Видяха, че има проблеми с алкохола.
14:06Той започна още в София да пие.
14:09Коки вече беше роден.
14:10Започнаха да го гонят от работа заради алкохол.
14:13От обектите.
14:13Той много обект е изгонен.
14:16Строителството?
14:16Да, да.
14:17После, като голям коки знае от колко обект е изгонен, чакаше на мен.
14:23Когато се видяхме в София, пред 10 години, ти още беше с него.
14:28Да, бяхме с него.
14:29Просто той нямаше работа.
14:30Нямаше работа.
14:31И не беше с вас в центъра.
14:34Да.
14:34Къде беше?
14:35Изгониха го заради алкохола.
14:37От центъра?
14:38Да, директорка тук изгони.
14:39Смъжа ти щастливи ли сте?
14:41Не, не сме щастливи.
14:43Та що?
14:43Еми, защото може би живота ни направи така.
14:45самия живот, което го живеем.
14:48Карате ли се?
14:49Ми, караме се, да.
14:50Не се разбирате.
14:51Каваме се.
14:52Без правичието.
14:54Никога няма нищо.
14:55Детенцето се разболее.
14:56Няма пари за лекарства.
14:58И като нямаме пари за лекарствата.
14:59Се карате?
15:00Ми, караме се, да.
15:02Къде ще му излезе?
15:02Караме се, защото и той така остана без работа.
15:05Изостави си семейството, изостави си детето.
15:07И се караме.
15:08Така, раз до някъде обвинявам и него.
15:12Може би не знам дали той е виновен, дали той е причината.
15:15Обаче го обвинявам него.
15:17Ти го обвиняваш, че сте на той ехал.
15:20Да, че сме на той ехал.
15:22Че стигнахме до тук.
15:23И бащата, баща му, наколки един ден си събива багажа и ни изоставя.
15:29И изоставя.
15:31И никой не знае къде е.
15:32Става и си тръгва.
15:34Аз с малко дате оставам сам, сама.
15:36Той така се отървава винаги.
15:37Както винаги така се отървава.
15:39Абсолютно всичко.
15:40Той винаги е бил така.
15:42Става и си тръгва и ни оставя.
15:43Колки знае.
15:45Да каже.
15:45Той е така.
15:46И после ти, понеже няма къде дъряваш, се връщи.
15:49Зоя, Зоя ни зима с мъжа и ние отиваме на нейната вила в Дод Дупниц.
15:58Село Делян, се казва.
16:01Да живеете там?
16:02Да, да живеем.
16:03Зояка има там къщ.
16:04Това ми беше най-голямата приятелка, която и тя ме изостави сега.
16:07И тя ме предаде.
16:08А къде, кога катастрофирате и кога се събира с мъжа ти?
16:12Така.
16:12И тогава мъжът ми започва да ме турмози по телефона.
16:15Че ще отърне ни запали, ще отърне знам си какво.
16:17А мен, ако ме намери с детето, ще убия нас и той ще си сложи край на живота.
16:22Просто той вече от алкогол изпадаше в много тежки ситуации.
16:29И оттам мъжа и вика на Зойка, искате ли вика тая вечер да заминем за София.
16:34Да ходим там да вземем всичко, да съберем багажа, какво трябва всичко да вземем.
16:41С какъв акъл взимаме и тръгваме за София.
16:4418 марта беше.
16:46А трябваше да не тръгваме.
16:47И тогава не искам да си спълням за страшния кошмар.
16:50Ама качми, ти ли караш колата?
16:53Какво става в тая катастрофа?
16:54Ти ли шофираше колата?
16:56Или мъжа на приятелката?
16:58Мъжа на приятелката тогава шофираше.
17:01Вени, точно така.
17:02Вени беше бесен с ядоса.
17:04Ами Вени кара колата.
17:07Стигаме вече София.
17:09Председия път, стигаме и прилизаме в София.
17:10И точно това става на Кръгловото.
17:13Вени беше повеснял мъжей на Зоя.
17:15Той караше и бързо.
17:17Не съобразнава на скорост.
17:18Обаче, точно на Кръгловото, заваля дъж.
17:22Заваля дъж и Зоя само му викаше.
17:24Вени, може ти се Вени.
17:25Каваш бързо.
17:26Вени, намали малко.
17:27Децата ѝ бете спехло зад.
17:30И оттам вече на Кръгловото,
17:32той с бърза скорост,
17:32оттам таксито беше виновно.
17:38Странично някакси го засече.
17:40Таксито караше и то с бърза скорост.
17:43Оттам колата поднесе.
17:45Започна да се...
17:46Ето така.
17:47Всичко почне да се обръща.
17:49Децата се събудиха.
17:50Всичко започна да пищи.
17:52Аз как се бях панала, е така за...
17:54Горе за държанката на...
17:57оттук ми се чупи тази ръка много тежко.
17:59Тя беше така.
18:01Те е адски болки.
18:03Аз бях в силните удави в клавата.
18:05Не знаех, аз изпаднах в...
18:08Не чак в такова безсъзнание тежко,
18:11но...
18:12Но не си спомням.
18:15Всичко ми се въртеше.
18:16И Коки е пострадал това.
18:18Да, Коки.
18:18Той има проблеми с голова и сега...
18:21След като стравато?
18:22Да, това му остана.
18:24Той си има проблеми с голова.
18:25Тежки проблеми.
18:28Но децата тук...
18:29Тук го приемат и го обичат.
18:31Той тук си има приятелчите и го уважават.
18:35Доколкото в София не го приемаха така децата.
18:38Смеиха му се и го подиграваха.
18:40И какво лежите двамата в болници?
18:43Само аз.
18:44Зойка вика, там че вика, спокойно.
18:49Аз ще го правим с децата, аз ще ги гледам.
18:51Зойка го е гледала.
18:53Зойка през тялото време.
18:55Тя се е грижила.
18:56Там на село, с нейното дете с чупен нос.
18:59После мен като ме изписаха, аз бех цялата и в главата с световъртежи.
19:06Оттам ми започнаха адските световъртежи.
19:09Оттам вече аз съм с постоянни световъртежи.
19:12Започнах да губа ръвновесие.
19:15Не можех да хода, да се движа.
19:20Бях зле и все така, все така.
19:22Уж малко подобвение.
19:24После пак започват симптомите.
19:26Пак започва всичко това.
19:27Не мога да дишам.
19:39Тогава вече ние се вършаме пак в приютите.
19:42Със злето.
19:43Оттам вече ние бяхме в приюта, когато Зойка доведе адвокатката.
19:48Тя не спръза с тая адвокатка.
19:51*** тип.
19:52*** Георгиев.
19:53Той мъжа и *** Георгиев.
19:55Те водеха делата от катастрофата.
19:59И те усъдиха тази таксиметровата компания.
20:05Усъдиха я.
20:06А после вече от приютите...
20:08Ти получих обещетение.
20:09Да, получих обещетение.
20:11Звади това, че съм така и че съм негодна вече за работа.
20:16Тогава вече ми откриха малко мозъчна циатрофия.
20:20Това трябваше да се вземат мерки, да ли живе в болница.
20:23Аз не бях човек бече.
20:25А че не сте...
20:26То това е истина.
20:30Той мъжа и се занимава с делата, пък тя действа по другите неща.
20:33Тя му помага, нали?
20:34Не оставих и тях.
20:35Ти печелиш, ти получаваш обещетение.
20:38Аз получавам обещетение.
20:39И какво? Получаваш 20 хил. обещетение и се появява мъжът ти, който казва...
20:44Точно така.
20:44Айде да ходим, да живеем на...
20:46Във Видинското село.
20:48И какво стана?
20:48Айде там с тия пъли, да си опавим къщата и да живеем.
20:52И така ли стана?
20:53Точно така стана.
20:54Дойдехме тук, да живеем.
20:57Оттам той ние с мами да вложим всички пъли в къщата.
21:00Айде танче да напавим баня.
21:02Дограми всичко.
21:04Дойде фирма.
21:05Всичко врати.
21:06Врати прозорци.
21:08Айде бани, айде бътре, озабреждано от до.
21:12И накрая не изгониха за скоки навън.
21:15Кой? Той?
21:16Майка му.
21:17Майка му?
21:18Да.
21:18А той не се ли застъпи за...
21:20Майка му не, абсолютно не.
21:22И сега е там.
21:24Пред нас е един, те са такива, тетва.
21:26Но той постоянно се бръща там.
21:30И аз му казвам добре.
21:32Като знаеш, тя какво нещо ми е причинила и как ме е трудно взела.
21:36е добре как.
21:39И той пак, всеки път, уж против тях, но не, той си ги обича и това.
21:44И сега какво?
21:45Вие сте се разделили и останахте на улицата.
21:48Останахме на улицата.
21:50Тогава общината ви даде чова общинско жилище?
21:53Тогава ние прияха тук в приют.
21:55Бяхме настанени.
21:57За бездомни пак.
21:58Нали, тук има център.
22:01Тук бяхме настанени.
22:04Обаче, казаха там в приюта, че коки не мога да го настанат, че той няма 18 години.
22:09Казвам, добре, как така?
22:12Нищо, че детето няма 18 години.
22:14Битва от твой ден е настанен с мен.
22:16Как?
22:17Как ще го разделя?
22:17Той никога не се е разделял с мен.
22:21И аз им казвам, добре, чакайте малко.
22:22Ние сме живяли с детето.
22:25Ако искате, вижте, проверете.
22:27Сме настанявани в София.
22:28Сме живяли как.
22:29Там никога не ми е, там са ми помагали.
22:32Никога не ми е отнял детето.
22:34Тук най-а е София.
22:36Да, добре.
22:39И те за това, че оставам бездом и че нямаме къде да заживеем с детето,
22:44искаха да го вземат коки, да го настанат тук в център.
22:48От семейен тип.
22:49Сам?
22:50Да, сам да го настанат.
22:51Да ти го вземат и да го настанат?
22:52Да, да го вземат, да.
22:54И точно на втория месец ми дойде полиция и ми носи призовка,
22:59за дело, за да ми вземат детето.
23:01Аз не съм някоя глупа жена, или просто, или тъпър.
23:05Даже там социалната, която е директорка,
23:07те я питам, добре, за какво е тази призовка?
23:09Тя се прави, че не знае.
23:12Те се решили, че не могат да се грижи за детето.
23:13Да, че не могат да се грижи за него, за това, че нямам дом.
23:17А аз престия два месеца, докато съм в центъра,
23:19колки при баба си, която не го иска.
23:22Бяхме раздалени.
23:24Оттам постоянно отичах в общината.
23:26Постоянно.
23:29Това е нещо за жилищата, тя ми казва,
23:33Вие сте интелигентна жена, Вие сте българи,
23:36къде да ви настана, като всички жили са във...
23:40Ох, толкова укая вид, че то не може да се живее вътре.
23:43Няма къде да ви настана.
23:44Много укая вид, размираш.
23:47Зелис ми го присъл, тъй башия случай.
23:50Толкова хубави хороста и с това хубаво дете,
23:54като го видяхме, те го видяха, в общината и него,
23:56и той е идвал с мен.
23:59Ще се наложи малко да изчакаме.
24:01Тогава в момента стройха новите общински жилища.
24:03Тук във виден има много хубави общински жилища.
24:06Но са доста скъпички.
24:07И тя мисля, че да ме настани там.
24:09Но трябваше да изчакна във филд.
24:12Обаче става така, че тук умива.
24:14Тук в този апартамент, който сме сега.
24:16Умива бабът.
24:17Почива жената.
24:19Си отива от този свят.
24:21Болничка е била.
24:23И след неята смърт, те веднага настаняват нас.
24:27Така стана.
24:28Спешно просто ни настаняват.
24:30Кога беше това?
24:30Това беше преди две години.
24:33Февуари.
24:34Значи 2023 ни настаниха тук.
24:38На първи февуари сме настанени.
24:41Аз като разбрах, че е починала.
24:43Малко това ме стресира.
24:45Че идвам веднага в жилище на починал човек.
24:48Че тя с кола е починала.
24:52Но все пак...
24:54Така успях да си вземаш коки.
24:56Така успях.
24:57Веднага коки си дойде.
24:58Нямаше дело вече.
25:00Нямаше нищо.
25:02Какво имате нужда сега?
25:04Какви сте заболяванията?
25:05Заболяванията са ми...
25:08Малко мозъчна атрофия.
25:10При което...
25:11Заръдиката страхата?
25:12Да.
25:13От силните удари в главата.
25:14Аз има дни, когато не мога да хода.
25:17Сега се държа и от друга, но не можех и не мога да хода.
25:21По три-четири дена лежа силни спетовъртежи.
25:25И тогава получава ми това глумен.
25:27Аз се бърскам.
25:28Бърскам се в хоба.
25:30Не го искам.
25:32Не го желая.
25:32Не го правя навочно, но болестта ме каза така.
25:36И се извинявах на хобата постоянно.
25:38Че се блъскам и че се удрам.
25:42Изпускам.
25:43Започнах да изпускам сега.
25:44Нямам си риба върсета вече.
25:46Всичко изпускам.
25:48Чупа си телефоните постоянно.
25:50Не мога да ги държа.
25:51Гърба и кръста.
25:52Да.
25:54Целият гравначен стълб.
25:55Сега се установи, че имам изкривяване тук.
25:58Долу ниско.
26:00На гравначния стълб.
26:02Оттам ломбална сколиоза.
26:05Ломбална дискова херния.
26:09Засегна ми
26:10седалишния нерв.
26:13Оттук целия крак ми се сковава.
26:15Адски болки и получих пареза.
26:18Не си чувствам.
26:19Тук трите пръсти долна на крака.
26:21Те са ми от парезата.
26:22Не са моите.
26:23Не усещам.
26:25Не усещам нищо.
26:26Аз не мога да си изправя отлеглото по един час.
26:29По един час.
26:31Започнах вече да се изпускам.
26:32На памперси съм.
26:33Имам нужда от памперси.
26:36От всичко имам нужда.
26:38Не може.
26:39Аз не мога да станам.
26:41Не мога въобще да си изправя.
26:42Как да отия до туалетно.
26:45С колко пари живеете на месец?
26:47Живеем точно с 460 лева на месец.
26:52А 160 е найема?
26:54162 лева.
26:55Ние само найема,
26:56който аз не мога да го плащам.
26:57Не можем да си позволим да го плащаме с колки.
27:01Телковата пенсия ли е 400?
27:03Не.
27:04Сега взимаме помощи.
27:06Аз пенсия фактически не взимам сега.
27:08Трябва да ми се обичат проценти, за да взимам пенсия.
27:11За това трябва да мина на телка.
27:13Предстои да минеш на телка?
27:14Ми да.
27:15Аз не мога и да ходна.
27:16Не мога.
27:16Аз не съм годна вече за нищо.
27:18Предстои да мина на телка.
27:19да видиме какви проценти ще ми да даде телка.
27:23И да си взимам пак пенсия, за да ми я върнат пенсият.
27:26Да си я върна.
27:27От колко време не взимаш пенсия?
27:304 години не взимам пенсия.
27:31Защото си намалили процентите?
27:33Защото ми намалиха процентите.
27:34От колко?
27:37Пребро бяха 100%.
27:38Намалиха ми ги на 75%.
27:41После са две години от 75 на 50.
27:45Тогава като станаха 50 вече, не взимах вече.
27:49И сега от 50 ми ги увеличиха на 68.
27:53Преди две години тук, като дойдохме.
27:56На 68.
27:57Но не стига това да бъдат 71, за да не мога да взимам поне.
28:01малката пенсия.
28:03Коки ходи на училище, не ли?
28:04Ходи на училище, Коки.
28:05Кой клас си, Коки?
28:076.
28:086-ия трябваше да си 9, така ли?
28:10Да.
28:12Що остана?
28:14Прекъсна за малко.
28:15Заради проблем.
28:18Ма това сговоренето...
28:19Да.
28:19И сега можеш вече да говориш всичко наред, не ли?
28:24Не, баше.
28:27Баше добре?
28:28По-добре.
28:29По-добре.
28:29Това от стрес при катастрофата, али от какво си е получило?
28:34Ме, да.
28:35По-трудно си общувало с децата.
28:38Да.
28:38Сега вече всичко е наред, не ли?
28:40По-добре.
28:41По-добре?
28:42Ама защо спря училище за три години?
28:45Коки спря училището, той имаше голям проблем с гобова и не искаше да ходи.
28:49Ма има ресурсни учители, има хора, които могат да му помилят.
28:52Той сега работи с ресурсен учител тук, работи с психолог в училището.
28:57Работи.
28:58Три години не е ходил на училище?
28:59Не, не е ходил, не е ходил, но той сега тук е добре, има си приятел, чето.
29:07Пропусна училище, но тук си учи, ведовно си учи, добре се чувства тук, наистина.
29:13Той искаше да останем тук, да.
29:15Да не се връщате в сапи.
29:17Той искаше да останем тук, че тук децата са някакси, го приемат, децата го обичат и...
29:25По-толерантни си?
29:26Да.
29:26Имаш ли приятели?
29:28Да.
29:29Да?
29:29Да.
29:30Много ли са?
29:31Да.
29:32Целият клас?
29:33Да.
29:34Имаш ли шестици?
29:37Да.
29:37Има.
29:38Има?
29:39Кой е ти любимия предмет?
29:41Математика.
29:43Математиката, е?
29:44Да.
29:44Обикновено за всички е много трудна математиката.
29:48Ти са мъжлив ли си?
29:50Да.
29:50Да.
29:51Той е бил винаги много затворено да те изсвитуват.
29:54Ма защо?
29:55Ами...
29:55Защото живеете на различни места, в центрове по улицата.
29:58Да, да.
29:59Той това го...
30:00Той може да ходи, той без пари на училище.
30:03Той как?
30:04Той се чувства потиснат.
30:05Той...
30:06Всички там имат, купуват си.
30:09И при някои по-заможни, то тук по принципа види не...
30:12Няма толкова богати хора и по-нормални са, нали?
30:16Не е като в София.
30:17Живота някакси е по-така, по-скромен пул.
30:21Но колки се чувства...
30:23Изоливан някакси.
30:25Да гледа всички, ядат, купуват си нещо, купуват си как?
30:28А той не.
30:29Ей, ти ни си купил дрехи, друг си купуват.
30:34Ядат дюнери.
30:36Той не може да си позволи.
30:38Детето се чувства пренебрегнато от всичко.
30:40Някакси...
30:41Той винаги ми е казвал, че...
30:44Му липсва само това, че нямаме доходи, че нямаме, че...
30:48Много малко парижи време, какво да купим с тия пари?
30:51Ти гладуваш ли?
30:52Да.
30:53Да?
30:54В такива моменти, когато наистина ти засяда буца на гърлото,
31:03инстинктивно търсиш и вина, и решения.
31:06Защото след стотици зададени въпроси и получени отговори,
31:10в такъв момент не искаш да си там.
31:13На всеки от родителите, дори на съдбата, можеш да стовариш вината.
31:17Но не и на това дете.
31:20Виновни сме и ние, че допускаме на въпроса
31:22«Гладуваш ли?», да получаваме отговор «Да».
31:26И да допускаме да има деца, които да се подиграват на такива като него.
31:31Да чуваме, че не е искал да ходи на училище, защото не се чувства равностоен на другите.
31:37Има и още.
31:39Но ако искате да му помогнете, останете до края, защото има нужда от помощ.
31:44За майката всъщност се грижи детето.
31:52Ничия земя
32:01И една история, която започнахме да разказваме преди 10 години.
32:06Всъщност една история, която ви разказваме вече 10 години.
32:10В нея има различни съдби, различни лица и различни имена.
32:16Но все пак е една и съща история.
32:19История за социалното декласиране, бедност и нищета.
32:23Историята за пропадане този път звучи така.
32:27Професия ли е бездомника?
32:30Ами да.
32:32То става нещо като професия.
32:33Защо?
32:34Ами защото вече аз, на примерето, живееш в някаква изоставена къща.
32:41Ти си...
32:42Аз съм отчаяна, мръсна, неизкъпана.
32:45Няма как да започнаш и вяло да как.
32:47Ти си откъсната. Просто съм откъсната от всичка, от целият свят.
32:50Започна да отбягвам ховата.
32:52Не контактувам с никой.
32:54Чувствам се някакси изоливана от всичка, от целият свят.
32:57Някакси вече аз се чувствам, че не съм...
32:59Че не съм пълноценен човек, развивател.
33:02че не съм...
33:03Как да се чувствам?
33:05Мен ми е надобно да хода и забавата да те в такова застояние.
33:11И така, Таня и детето ѝ преди 10 години бяха в център за бездомни хора.
33:17Днес са в общинско жилище, но всеки месец рискуват да бъдат изгонени,
33:21защото парите не достигат за найем.
33:24Тя е пострадала при катастрофа и болна.
33:26Той е порастнал и изплашен.
33:29И тогава, и сега зададохме един и същи въпрос,
33:33който вероятно вече и някой от вас си задават.
33:36Ето го.
33:37Много хора са като теб, но биха казали, защо не работи,
33:40защо не се погрижи за детето си,
33:43защо не намери работа и вариант да изкарва тари.
33:45И последно, кога работиш?
33:48Последно, намерих си работа.
33:53Тук гледах един дядо, дядо, който пеше с много тежка деменция.
33:58И работех.
33:59Денонощно беше, но аз с друга колежка се смънявахме.
34:02Тя тук отбилин, краси.
34:04Тя е една седмица, аз една седмица денонощно.
34:07Си ми плащаше дъщеря му, но дядо да почина.
34:10После гледах една баба, пак, долу селото на мъжа ми,
34:14в Кутово, на центъра.
34:16Една баба и тя пак така, с деменция, жената.
34:19Но и тя почина.
34:21За това се занимах.
34:22Гледах, къде намеря, какво съм си намивала.
34:26Пак съм прабудила, пак съм гледала да изкарвам как...
34:30Тук си чистила ходовете?
34:32Да, ходовете чистех.
34:33Кога?
34:35Като дойдохме да живеем.
34:37Преди две години?
34:38Да, чистех хода тук.
34:39И в другия ход търсеха и не го наеха да чиста,
34:43но аз от тогава ми започнаха проблемите.
34:47Викам, маме, това никога не ми...
34:49Го нямах и това ли сега, маме, ме, с полетя?
34:52Защо, викам, бе, защо?
34:54Да не мога и да хода ли, викам.
34:55Какво ти трябва сега?
34:57Ами, трябва ми...
34:58Тука в Ощинското жилище нямате печка.
35:01Топлите са на Кутлона, така ли?
35:03Нямаме печка.
35:04Топлим са на Кутлона.
35:05На Кутлона са топлим.
35:06Печка се изгодя преди един месец.
35:09В кухнята, пералната е за ремонт.
35:12Всеки момент ще спре.
35:14Възникна някакъв проблем, въпреки, че е нова.
35:17От подай ръка.
35:18Още като се настанихме тук, да живеем,
35:21те дойдеха, запознаха се с нашия случай.
35:25Фундацията са ви помогнали?
35:26Фундацията подай ръка, много ни помогна на нас.
35:29След като тук, презнахме да живеем.
35:31Печката беше от тях.
35:33Абсолютно всичко.
35:34За храна.
35:36Казаха ни да си напазаруваме.
35:38Защото детето, нали, дойде от там от баба си, къде вече.
35:42Глад.
35:42Аз без пари още не.
35:44Те ми бяха спряли и помощите, понеже съм настанена в такова социално жилище.
35:47Но дойдеха от подай ръка, обледаха апартамента.
35:52Те ни подсигуриха печка готварска.
35:54Всичко от тях.
35:55Нова, превална, чисто нова.
35:58Купиха хладилник, всичко от тях.
36:00Тука няма.
36:01Подсигуриха наколки легло.
36:03Телевизор, чисто нов, който изгоря.
36:06И не искаха да го оправят, че е от толков удър.
36:09Казаха, че е толков удъри.
36:10И сега сме сложили един, който...
36:13Не работи.
36:13Да, не работи. Той беше тук в градивоба.
36:16Той и не работи.
36:17От ноембри сме без телевизия.
36:20Гледаме телевизия на телефоните.
36:22Нямаме телевизор.
36:24Изгоря просто и не искаха да го оправят.
36:26Значи имате нужда от средства.
36:27И имаме нужда от средства.
36:30Аз имам нужда за храна.
36:32Да, за храна.
36:32Коки.
36:34За него най-вече и той гладува.
36:36Гладува, детето.
36:38Гладува просто.
36:40Не може да си позволи нищо.
36:41Ядемо се нещо.
36:42Ядемо се нещо.
36:43Той не може.
36:44Но по Дай-Вака много са ни помогнали.
36:48Благодарение на тях на още тук.
36:50Преди една година получихме,
36:52че ще бъдем изгонени от апартамента
36:54за неплатени сметки на вода в писмо.
36:57И гласиха тук на братата.
36:59Подай-Вака са ни помагали.
37:01Те са плащали всичко.
37:03Благодарение на тях.
37:05Живаем тук.
37:07Ако не са те, просто ние сме загубени без тях.
37:10Не.
37:10Добре, сега имаш възможност да се обърнеш към хората.
37:13Кажи, с какво мога да ти помогнат?
37:18Със средства.
37:19Основно средства.
37:20Мога да ни помогнат.
37:20Основно са средства.
37:23Според мен...
37:23Храна и дрехи за когти.
37:24Според мен трябва пак да лежа във болница.
37:28Ама осигурена ли си?
37:29Плаща ли си?
37:29Абсолютно съм осигурена.
37:31Да, всичко ми е.
37:32Поне осигуравки имам.
37:34Поне те социалните ме осигуряват.
37:36Социалните,
37:37която дойде на нашата социална тука на района,
37:42ми донесе и документ,
37:43че започват да ми плащат найма.
37:46Това е добре.
37:46Тук е на Общинското жилище.
37:48Кой ще го плаща найма?
37:49Социалните ще ми плащат найма,
37:50понеже аз съм болна.
37:52Тя го донесе този документ.
37:53Ето го.
37:54Вижте го даже.
37:55Заявление трябва да попълна.
37:55Да, заявление трябва да го попълна.
37:58Но тя казва, че иска
38:00примерно сега до март месец
38:03включително да е платен.
38:05И колко е отива,
38:06и го носи това при нея в социалните.
38:09Тя нотрада е платен до марст.
38:11Да е платен, да.
38:13Или примерно,
38:14ако го поднам другия месец,
38:15до приутра да е платен.
38:16И те започват да си го плащат.
38:19Да следят и да плащат найма.
38:21Нотрада е платен.
38:23Това е добра помощ.
38:24Да, добра помощ.
38:26Впълне това.
38:27Много ще ми помогнат.
38:29Ще ми плащат найма,
38:30ще ми бъде платен.
38:32Няма да ви изгонят.
38:34Не.
38:34С това ми помогнат.
38:37Помогнаха много.
38:39Това е голяма помощ за нас.
38:40Как това е жилището ни.
38:43Но това е ме условието.
38:44Да бъде платен,
38:45колко и отива,
38:47да последния месец иска да бъде платен.
38:49с тази квитанцията,
38:52с парите,
38:53се прилага тук,
38:55отива там,
38:56носи го и вече ще бъде платен найма.
39:05Последните 10 години
39:06положението върви още по-надолу.
39:09Още по-надолу и още по-надолу.
39:11Това каза, че се надяваш да намериш работа,
39:15мъжът ти да започне да работи.
39:19Да.
39:20Но аз съм суеверна.
39:24Много съм суеверна наистина.
39:26и мисла, че откакто тук
39:28влезнахме да живеем в това жилище,
39:31жената беше починала тук-що.
39:33Ние влизаме.
39:35А сина ни само е душа.
39:36Те са били в много лоши отношения.
39:39Той цял живот не е поглеждал майка си, нали?
39:41Не е правено погребение.
39:43Първо как трябва на жената.
39:45Няма панахиди, няма нищо.
39:46Аз съм суеверна.
39:49И някакси тук,
39:51откакто сме, имам чувство,
39:52че защото аз тук влезнах на крака.
39:55И започнах ето и да чистя
39:57и входове, и търсех начин
39:59да изкарвам.
40:01Не може аз.
40:02Не можех да седа,
40:05да се примира.
40:06Все пак търсех от тук, от там начин да си иска.
40:09Даже мислех и други входове да взема.
40:11Търсат са, нали?
40:12Чистачки на хор.
40:14Обаче забелязах как в течение на времето,
40:16откакто влезнахме тук,
40:19като че ли
40:20аз се влушавам
40:21страшно много, е така, постоянно,
40:23постоянно, и
40:24все нещо има.
40:26Все постоянно нещо
40:27сполетяваме и детето, и коки.
40:33Той започна да има проблеми с здравето,
40:35които преди никога не е имал.
40:37Започнах е тя припадъци.
40:39Той получаваше някакви паника,
40:41так и преди припадъците.
40:43Че всичко голодзвеже,
40:44че всичко...
40:45Много проблеми с здравето започнахме да имаме.
40:48и вябвам, аз съм,
40:52че нещо
40:53заради апартамента,
40:54че нещо се случва с нас.
40:56Е, първо, това е единствената възможност,
40:58която е избрана не от вас,
40:59а от социалните служби,
41:01от общината.
41:02Вие нямате нищо,
41:03акото с хората,
41:04които са...
41:04Не може да...
41:05Не може да избирате?
41:07Не, не може.
41:07Може би просто е съдба
41:08и нещата преди сега се оправят.
41:10Да.
41:11Може би е съдба.
41:12А колко и сега как е?
41:14Колко и сега е по-добре.
41:16Но са го изследвали за епилепсия
41:18или какво се е случило?
41:19Да.
41:20Да, всичко му е направено в Сопия.
41:22И какво се оказа,
41:23че не е епилепсия?
41:24Ами, оказа се, че...
41:26Че е стрес и травни
41:28след катастрофата.
41:29Да.
41:30Паника так и тежки паника так
41:32и че получава детето.
41:35Че казаха, че...
41:37Колко и това...
41:38Тя като го изписаха,
41:40говори с мен лекуващ само лекарка
41:42там в детско-невологично отделение.
41:45Тя ми укъсни, че
41:46като се правим тук,
41:47трябва да си пия лекарствата.
41:50Той ги е пил доста време.
41:52Помогна хъм му.
41:54И каза, че след това
41:56трябва задължително на психията.
41:57Ама той вече е добре, Коки, нали?
41:59Да.
42:01Той си е...
42:02Се така притиснен,
42:04изтеснителе, но...
42:05От камерата ли се притиснява?
42:06Да, да.
42:07Да, да.
42:08Се притиснява.
42:08Ама иначе...
42:10Не се притисняваш
42:11да си говориш с приятели.
42:12Не.
42:13Не, ето...
42:14Ето, ние сме приятели.
42:16Ти имаш ли си мечти?
42:17Мечташ ли си нещо?
42:18Имах, но...
42:19И няма вече.
42:22Няма ги? Защо?
42:24Сложно за обяснение.
42:28Но защо си отчаял?
42:29Или не си отчаял?
42:30Просто си ги смениваш мечтите?
42:32Имах една мечта, но...
42:35Каква?
42:38Исках да станам...
42:40Каква?
42:41Футболист.
42:43Футболист?
42:44Да, тук като...
42:46Почнем да...
42:47Тренирам това и това и...
42:50Пак...
42:53Проблеми...
42:55С здравето му започнаха тогава проблемите
42:57и не можа просто да продължи да тренира.
43:00А какво създравето?
43:01Да ти превушава или по време на тренировки?
43:04Да, всичко е.
43:05Направило си получаваше припадът си.
43:08Аз се стресивах тогава още повече.
43:10Само стресови ситуации, само...
43:14Той беше припаднал в училище.
43:16Така се възбра.
43:17В училище, както си е в час.
43:20Ма те диагностицираха ли епилепсия?
43:22Има ли нужда от лечение сега на епилепсията?
43:26Ами в епиквизата си пише, че...
43:28Че си има епилепсия.
43:30Даже казаха, че той трябва да се води на диспансер.
43:32Да го преглежда периодичен невролог?
43:34Да, той води ли се на диспансер.
43:36Да го следи и невролог?
43:38Защото, като ни изписаха от София,
43:40той отиде при неговата лична докторка тук
43:43и показва епиквизите.
43:45И тя му е казала, че
43:47трябва да се води на диспансер
43:48тука при невролог.
43:50но тук няма и детски невролог си.
43:54Не знам дали детето трябва да мине и на телк с тъй епиквизи той,
43:57че он се води на диспансер.
43:59Тук няма детски невролог къде да диспансер да се води.
44:04Кой да го следи това състояние неговото?
44:06Това си двамата имате нужда и от лекари.
44:08Да, от лекари.
44:10И от комисия, която да реши
44:12дали да минете на телк,
44:15дали да бъдете освидетелствени с телк.
44:18Той точно и от това има нужда.
44:20Тук няма какива детски...
44:21Защото, че колкои пие, трябва да пие лекарство.
44:23Да, той трябва да...
44:24Апилепсия трябва да пие лекарство.
44:25А той не пие.
44:26Не. В момента е без никого лечение да трябва.
44:29Казаха ли, че това е от катастрофата
44:31или от стрес?
44:34Ами да, от сирен стрес.
44:36от целият този живот,
44:38който постоянно е стресиван у детето.
44:40По улиците, по центровете.
44:42Да, по улиците, от пияния му,
44:43баща напиване тия, пияни историите.
44:46От всичко това.
44:48Силен стрес постоянно
44:50от този силен стрес.
44:51В този силен стрес
44:53до там се стига от това нещо.
44:55Баща му сега търси ли?
44:57Ви искали да помага?
44:58Не, да ни търси изобщото.
45:00Не ви търси, не помага?
45:01Не, да ни търси.
45:03От кога?
45:04Кога не сте се виждали?
45:06Ами, значи,
45:08баща му ме запеде мен в болница.
45:10Аз не може да хода.
45:12Аз му се обадих.
45:13Когато това?
45:14Това беше...
45:16Преди да ви настанят тук.
45:17На 11 декември...
45:19Не, не, не, сега, сега, сега.
45:20Сега.
45:20Сега.
45:21На 11 декември
45:22съм изписан от болница.
45:24Епа, ноември към 20.
45:26Кой ноември беше?
45:26Ма ти си го помолила
45:27да дойде и да ти закара?
45:28Точно така.
45:29Аз му се обадих по телефона.
45:32Викам, Юли,
45:33задраве и така и така.
45:35Аз съм много след.
45:36И го помолих.
45:37Викам, Юли, много те моля.
45:38А, веднага у нас.
45:40Моля ти се бързо успешно.
45:41Аз съм много.
45:42Той вика, ти си бързо не говориш.
45:43Викам, да, напълно си бързо.
45:45Той дойде веднага.
45:47Веднага дойде.
45:47Иначе се отзова веднага.
45:48Дойде.
45:50Видя, аз не може да мърдам.
45:52Не може.
45:52Той ме бъдеше.
45:53Той ме бъдеше.
45:55Отиде веднага за направление.
45:57За болница.
45:58Ама тази помощ да те закара в болница
46:01е еднократна ли е била?
46:02Не разчитате на него така ли?
46:03Ами, значи, да.
46:06На него, значи, му се вижда тежко
46:08кой не му се занимава с мен.
46:10Пълнай да се беше погрижил за мен.
46:13Пълнай да ме беше изчакал от болницата
46:15да ме изпишат.
46:16Не ме е потърсил един път.
46:20Нека каже детето,
46:21да ли ме потърси един път.
46:23Колки ме изписва от болница.
46:25Колки се занимаваше там с документи.
46:29Чекива ме всичко той.
46:30Колки се грижи за майка си.
46:32Аз ге е входилка в болница.
46:33Те там имат и ми дадоха.
46:34Аз не можех да ходя.
46:36Колки, на колко години си?
46:37Петнайде си.
46:38На петнайде си?
46:39Да.
46:40Ти се грижиш за майка ти?
46:41Да.
46:42Аптеки, изписване, социални.
46:44Всичко той.
46:45Всичко той.
46:47Ето, аптеки донеса ни от 9 помпичката е взел.
46:50От училище той се занимава.
46:53Той лекарство, той изписване.
46:54Той всичко, всичко.
46:56Тича за всичко детето.
46:58За всичко той тича.
46:59На петнайде си години дете.
47:01Значи е отговорен мъж?
47:03Да.
47:04За всичко се грижи.
47:05Той чисти.
47:06Той бърши преха, че ще дойдете вие.
47:09Той чисти.
47:10От пръхосмокачка има нужда колки.
47:12Подай ръка ни бяха под сигурния, но тя изговоря пръхосмокачката.
47:16Но защо всичко е изгоряло?
47:18Не знам защо.
47:20Точно това имах предвид, че съм суеверна.
47:23Не може всичко да гори.
47:25Телевизорът изговоря пръхосмокачката изговоря.
47:27Паралната се щупи.
47:29Паралната ще всеки момент ще спре.
47:32Някакъв силен шум се чува, като тя направо ще се...
47:35Имам чувство, че пръхосмокачката ще излезе.
47:38Паралната се е разбавлена.
47:39Може би просто тук в блока не се подава ток, колкото е нужно и правилно количество, за да изгори всичко.
47:48Има нещо, има.
47:50Котлоните на печката изговоряха и двата.
47:52Добре, не са ли странни неща според вас?
47:55Трънни са.
47:56Затова, понеже си споделям с вас, не са ли как така и двата котлона изговорях, как така и изговорятък, как паралната се разбава.
48:04Единствено, само хладилникът работи.
48:07Ония ден това си говорихме с детето.
48:09Тук се случват странни неща.
48:11Той ми даде неговото легола за спа на него.
48:14И сега имате едно легола само?
48:16Сега аз спа тук, той спи на дивана.
48:19Той се премести там.
48:21Иначе аз бях на диван.
48:23Значи имате нужда и от легола.
48:25Да, легола и за колки.
48:27Добре, Демай, твой живот е нис от обстоятелства.
48:31Много.
48:31По улиците, от една къща е изгонена, върната в друга, върната в трета.
48:35Много, много.
48:36Защо не успя да останеш на едно място, да изградиш един дом?
48:42Как си го обясняваш?
48:43Защо е тази трудност, е трудност, е трудност?
48:46А сега и децата ти не искат да те видят.
48:49заради това, че аз избрах него, баща му.
48:54Може би избрах него, защото знам колко е тежко да си сама.
49:00Да, но ти не си се отказала от децата си, независимо, че си избрал човек, с който да бъдеш.
49:06Не, не, но те, те не можеха да преживелят това, че аз, майка им, която винаги съм била толкова силна, те знаят как аз съм ги гледала тях.
49:16Тогава сме били задоволени от всичко, тогава беше друг живот.
49:19Живота на Коки няма нищо общо с техния, задоволени от всичко, от всичко, от всичко, нисто общо няма живота на Коки с техния.
49:30Просто после не знам как се стече моя живот, откакто почина баща ми.
49:34Само назад, само назад, като каза, само назад.
49:38Не знам просто.
49:41Имам моменти, когато не ми се живее вече.
49:44Сега като ме изписах от болница, исках да си свъгам край на живота.
49:46Но не, само Коки ме спират.
49:50Не.
49:51Не искам да му причина това нещо на Коки.
49:54Не трябва да му го причинивам.
49:55Не, той достатощо ме е страдал.
49:57Толкова много.
50:00Трябва да се дървиш и да се лекуваш.
50:03Да. Това е важното сега за мен, да се лекувам.
50:07Има добри хора, че помогнат.
50:10Наистина има добри хора и аз вярвам в доброто.
50:16И може би, именно в най-тежките моменти,
50:25вярата в доброто възкресява доброто и идва помощта.
50:30Защото всеки заслужава помощ.
50:32Да.
50:33Действително, не винаги можеш да знаеш кое решение, докъде ще те заведе.
50:38А доколко е въпрос на изпратени отгоре изпитания
50:40или на пропуснати възможности, преценете сами.
50:43При затъването в блатото обаче или в приютите
50:47няма кой да те намери, ако нямаш близки или приятели.
50:51Казахме на Коки, че ние сме приятели.
50:54И затова ви запознаваме с него.
50:57Описахме му възкресяването на мечтите като истински възможно.
51:02Абонирайте се!
51:15Абонирайте се!
51:17Абонирайте се!