Category
📺
TVTranscript
00:00Господи, Господ, Тебе посрещи мя.
00:17Вероятно не губите време да гледате телевизия, или поне не много?
00:20Не гледам, да.
00:23От време на време, ако имаме някое предаване на компютъра, да го погледаме, че...
00:29Не мога да си представя, че вие можете да бъдете нетърпели.
00:33Ех...
00:34Гневи.
00:35Вижте, служителите стават свидетели на такива сътрудностите в Митрополия.
00:41Служителите стават свидетели на така и на нетърпени, на раздразнени.
00:49Български патриарх и той човек.
00:53Своите човешки ограничения, немощи грешки.
00:57Човеки сме и не сме постигнали това, към което се стремим.
01:10Негово святейшество, българският патриарх Данаил.
01:14Това е една среща, по време на която измолихме благословия за всички българи у нас и по света.
01:20Но това е и една среща, по време на която той, българският патриарх, предпазливо, но все пак,
01:26от креха на врата към себе си, към мислите и смисъла на своята отдаденост.
01:31Господи, Господ, Тебе услиши мя.
01:44Ваше святейшество, много Ви благодарим, че приехте по каната да участвате в предаването Ничия земя.
01:54Бих искал да започна с това какво Ви говорят думите Ничия земя.
01:59И имате ли опасение, че хората ставаме ничи в смисъла на изгубени?
02:04Подвеждам Ви около думата Ничия, за да ми кажете какви тревоги изпитвате в момент.
02:08Може би в изгубеният свят да има и Ничия земя, но в църквата ние живеем с вярата, че Господ ни е намерил.
02:20Защото той сам ни е дал и пример, пък ни е казал една прича за добрия пастир, който оставя от 99 овце.
02:31Незагубени отишъл да търси тази овца, която се загубила.
02:35Кой от Вас, имайки сто овци, като изгуби една от тях, не оставя 99 в пустинята и не тръгва подир загубената, доклея намери?
02:45Така, че не можем да кажем, че сме на Ничия земя, земята е Божия.
02:51Ние сме Божи, Бог ни е намерил.
02:53Християнина няма това чувство на изоставеност, на изгубеност.
02:57След като Господ Исус Христос дойде при загубените.
03:02Защото бяхте като овци, блуждаещи без пастир, но сега се завърнахте при пастира и пазителя на вашите души.
03:11Действително, като загубени сме, когато се лутаме, без вярата не знаем каква е посък на нашия живот.
03:16И често човек живее с това чувство, изоставен, на никому не нужен, но във същото време трябва да знаем, че това не е така.
03:27Нужни сме на Бога. Бог ни е създава и ни обича.
03:31И казва така, слезда в ада от там най-загубените, които са, да ги...
03:36Да ги, които са живели с вярата, да ги изведе и от там.
03:40Така, че не можем да кажем, че сме на ничия земя.
03:44При пътуванията си, защото вие не се отказвате да се срещате с хора,
03:49виждате много хора, които са обезверени обаче.
03:52Трудностите обезверяват.
03:54Това е причина да се отдалечават от вярата.
03:58Молитвата е възможно, покаянето е възможно, но това ли са единствените стъпки
04:02и живеянето в мир и ученето всеки ден да даваме?
04:07Изпитанията са не за да ни прекърщат, да ни претоварят.
04:14Изпитанията са за да ни направят по-силни.
04:17Същеннито писание казва, Господ възлага бреме и спасява.
04:23Никой човек няма който да живее без скърви.
04:26Сам Господ казва, през много скърви трябва да се мине да се влезе в Царството Божие.
04:33Следователно, скървите са, Бог ги праща промислително.
04:37Промислително, за да можем да разберем, че без Него не можем.
04:40Това е езикът, с който Господ ни говори, когато ние така блуждаем и сме в безпътица.
04:47Трудностите и скървите често се оказват път към Бога да обърнем внимание към Него.
04:53Когато му се доверим, когато дори за скървите благодарим, доварявайки си на Божия промисъл,
05:00че Бог няма да ни застави, че Той ни превежда през тези скърби.
05:04Сам е търпял скърби и сам ги е преодолял.
05:07И затова и на нас помага да ги преодолеем тези скърби.
05:11И когато живеем и посрещаме изпитанията в живота по този начин, ние се утвърждаваме във вярата.
05:18Окрепваме във вярата, че Той, както е казал, аз съм с вас през всички дни до свършика на света,
05:24Той действително е с нас и по този начин изпитанията ни правят по-силно.
05:28Сам Господът казал, в света скърби ще ме те, но дързайте, аз победих света.
05:37Така че нека да му се доверим, виждаме от Неговият живот как Той победи света,
05:44това, което е света, злобата, омразата, лицемерието, връждата.
05:50С тия повсто Петър каза за Него, като Той беше на кръст и страдаше, не хулеше и хулите не отвръщаше с хули.
05:57Кога го хулеха, Той не отвръщаше с хули.
06:01Кога страдаше, не заплашваше, а предоставяше това на праведния съдия.
06:06И когато по същия начин ние в скърбите и изпитанията оставяме непричастни към злобата, към омразата, към отчаянието.
06:17А с Божията помощ преодоляваме тези изпитанията, те се оказват за нас действително един път,
06:22по който ни вървим към Бога и към Словото спасение.
06:24Вие, освен духовен водач, давате и пример.
06:29Кой пример искате да видят хората, да разберат по най-правилния начин?
06:35От какво имат нужда?
06:37Ами, български патриарх и той човек, своите човешки ограничения, немощи грешки.
06:48И от тези немощи грешки, българския патриарх се учи от примера на пастирен началник Господевс Христос на светиите.
07:02И ето един пример.
07:06Някой път проявявам нетърпение.
07:09Подаваме се на гнева, на забележки на нетърпение.
07:13И следващия момент, когато разсъждаеме за мислите, постъпките,
07:18си поставяме до Свети Данил Стълпник,
07:21моят небесен покровител, на който съм кръстен.
07:24И си казвам, какво е това търпение, 30 години да се устои на този стълп,
07:3310 на 15 метра над земята, на няколко квадратни метра, взиме и лед.
07:38Моли си представим, какво е това търпение?
07:41И на мене да проявяваме нетърпение, да кажем не може така и не може да се търпим.
07:47Това е така, че стараем се да се учим от примера на тези, които са били преди нас,
07:59да усхвяваме положителното и дай Бог така, Бог да ни подкрепа в нашето покаяние.
08:06Не мога да си представя, че вие можете да бъдете нетърпели.
08:10Ех.
08:11Гневи.
08:12Вижте, служителите стават свидетели на такива сътрудностите в Митрополия,
08:18служителите стават свидетели на така и на нетърпение, на разразнение.
08:25Човеки сме, така да кажем, не сме постигнали това, към което се стремим.
08:32Но Бог да ни помага.
08:33Вие спомняте ли си, кога за първи път се докоснахте до религията осъзнато?
08:45Какъв беше ваше опит?
08:47Ами, аз съм разсъл в атеистична среда.
08:52В семейството ми, дори моите баби, да са били вярващи жени,
08:59не са говорили за вярата да предпазят детето си
09:03и да предпазят децата, защото като деца, като в това време, атеистично време,
09:09децата както споделяха, както споделяха брат учетка ми,
09:12разказваше как нейната баба, когато тя отиде на село и води в църпата,
09:18как тя целува иконите.
09:19За мен това беше един изключително непознат опит.
09:21Какво е икона?
09:23Защо откиват в църква хората и защо целуват иконите?
09:27Това беше до 8, 9, 10 клас.
09:33Един така...
09:34Не е стояло като възможност да пристъпя в областта на вярата,
09:39като нещо, което е било миналото, който в днешно време,
09:43вярващи хора за съвременния човек вярата е отживелица.
09:46С това съм разсъл, с това и възпитание, образование съм разсъл.
09:50Десети клас, която трябваше да се подготвяме,
09:54да кандидатстваме лишь учебно в училище,
09:58каква посока ще продължи моя живот.
10:02По-нататък, в каква сфера, в каква професия бих искал така да се развивам.
10:07в един момент, как се зададе въпроса, а защо живеем?
10:17Като всички хора ще отидем, ще се потрудим, ще завършим лише образование,
10:23ще освоим която и да е професия, но в един момент всичко това свършва и за какво е било.
10:30Това е въпрос на отчаяние ли беше или философски зададен въпрос?
10:36Не на отчаяние, исках да зная, но в крайна сметка, защо живеем?
10:42Това е много важен въпрос.
10:45И от приятелския кръг, семейният кръг, познатите ми,
10:51нямаше човек, който да ми отговори, бе, защо в крайна сметка, защо живеем?
10:56Нямаше такъв.
10:58И е добре, че като за едно разумно същество.
11:03Това не е ли някакси така много повърхностно?
11:06На човек, който Бог е дал разум да прониква неща до какви достижения,
11:14стига нужното познание, човешкото познание, да разбира същината на всичко съществуващо.
11:20Законите, далече сме от това време да вникнем действително в тайната на съществуването на нещата.
11:28Но с Божията помощ, Бог и това ще ни открие, но в същото време да не можем да дадем отговор за най-важното нещо.
11:38По-велико нещо от човека в Вселената не познаваме така друго същество, което е като човек.
11:44И в същото време да не можем да си дадем отговора, кои сме, защо живеем.
11:48И колко често се случва, много млековерно, много повърхностно минава целия човешки живот.
11:57И в крайна сметка да не може да отговорим този съществен въпрос.
12:01И това беше така въпроса, който ми каза, не искам да се занимавам с нищо, докато не разбира защо живее.
12:09Имаше един от моих съученик, който беше в казармата, по време на военната си служба, си самоубия.
12:21Беше в отпуска и беше написал на стената, там къде беше убил, че живота ти е иллюзия.
12:30И който живее тази иллюзия, се съгласява с не едва ли нея, живее с лъжи.
12:37Това беше така много неповратно, защото в това време вече бях стъпил на пътя на вярат.
12:48И е едно голямо съжаление, че не можахме да споделим, не бяхме приятели, а това не беше споделено между нас.
12:56Защото действително, ако човек възприеме, че човешкият живот свършва нашето битие, свършва със смъртта,
13:04действително не може да се дее отговор за смисъл на човешкият живот.
13:09Нещо, което не съществува след това, какъв смисъл ще му търстим това.
13:13Но самият ни живот, самият опит ни учи, че човешкият живот има смисъл.
13:18И той живота не свършва с земното ни битие.
13:23И така, че Бог не даде да се успокои съвестта ми, докато не ми открие, докато не ми даде да разбера, че той съществува, че го има.
13:38И от този момент нататък вече моят живот доби смисъл.
13:44И от едно нежелание да се занимавам с нищо, докато не разбира защо живея, вече смисъл на моят живот.
13:52Аз не мога да живея за нещо друго вече, освен за Бога.
13:55Това беше процес?
13:57Процес, да.
13:58Процес на осъзнаване?
13:59Процес на осъзнаване, четене, разсъждаване, мислене.
14:02И в края на 11-ти клас, вече предпредпочвеше ми казарма, лятото на 11-ти клас, вече се затвърди желанието ми да поем по-мнашският начин на живота.
14:14Беше ли свързано с, казвате, процес, но все пак с други обстоятелства, които се случиха в живота ви?
14:21То непрекъснато се случва нещо в човешкия живот.
14:24Човек непрекъснато разсъждава нелесен преход от един такъв начин,
14:32на мислене, начин на възприемане на света, атеистичен, материалистичен начин, който човек чувства една изключителна самост, несподаленост.
14:46Сърцето е обгърнато от непробиваема стена.
14:49И човек не може да сподели себе си това, което е тази желязна обивка, която обгърнала сърцето.
15:00И вътре такова чувство има, че за неразбиране невъзможно да сподели.
15:07Защото когато не познаваш един човек, аз съм имал, как да кажа, когато човек няма този опит на живота във вярата, той гледа по различен начин на света.
15:18Години след това аз си дава сметка, че покрай мен е имало немалко вярващи хора.
15:22Обаче по един или друг начин аз не съм могъл, не съм имало така доверието да споделя.
15:29Това е, как да кажем, мисленето на човека, неверието, страстите в човека пречат за адекватно възприемане на реалността.
15:41Да видим там, там където съм живял, имало си достойни свещеници, имало си достойни християни.
15:46Да, са своите грешки, разбира се, но кой човек няма грешки?
15:49Човек, който търси пъти към вярата и така е дошъл с първоначална ревност,
15:55иска да види идеални хора, за да мога да се довери да отидят да разговаря.
16:00Това е грешка.
16:02Но така или иначе, да, по това време беше моят досик с вярата.
16:10Опита от личната среща, личната връзка с Бог.
16:15И затова мога само да кажа слава Богу, но свидетелствам,
16:18че ако човек искрено търси Бога, искрено иска да си даде отговор,
16:26сериозен отговор на тези най-важни въпроси за смисъл на човешки живот,
16:31Бог ще насочи път на стъпките му и ще го доведе при себе си.
16:35Бог със своя промисъл, Бог работи за това.
16:37Обича всеки човек, търси подход към всеки човек.
16:40И когато имаме искренността и готовността да приемеме истината за нас,
16:47да стъпиме на пътя на истината,
16:49това означава отречение от себе си, това означава смелост,
16:52това означава желание да сме истински.
16:55Бог ще му насочи стъпките и ще го доведе при себе си.
16:58Ваше святейшество пътрях български, но запазихте ли мунаха в себе си?
17:19Мунах означава, от гръцки идва, означава монос,
17:27човек със едно с Бога, сам с Бога, това означава мунах.
17:33И при стъпването в мунашество, мунаха дава обети за послушание,
17:43нестежание, действо да се запази в целомедри.
17:47По принцип, дори с тото кръщение, когато човек приема свято кръщение,
17:54става християнин, той се отрича от сатаната, отрича се от егоизма си,
17:59от гръцда си, в този смисъл, който Господи казва,
18:02който не се отрече от себе си, не се еми кръста си и не ме последва,
18:07не може да бъде мълченик.
18:09Ако ни не се отрече християнин, ако не се отрече от себе си,
18:12я тръгне след Христос, носеки кръста си, не може да бъде Христов ученик.
18:16Монаха още пък повече, отречението на монаха, дори от светло, което за останалите хора е така благословено и привично.
18:27Така че монашеският живот, това е поемане на един кръст, поемане на една...
18:34Да се научи да съчетава своята воля с Божията воля. Това означава отричането от себе си.
18:41Трудно ли ви беше?
18:42Блестни работи няма. Това е умиране. Значи светото кръщение също е умиране.
18:49Щом се отричаме от себе си от своят егоизъм, с който сме живели, това е един вид отричане от себе си.
18:55И то е болезнен. Няма как да не бъде болезнен.
18:58Но става просто, че и обикновението, ридовият християни, носи кръст, монаха носи свой кръст.
19:05И което е да е служение в църквата, то е свързано с едно отричане от себе си.
19:10Но колкото пък е по-голяма отговорността, толкова и отречението е по-голямо.
19:16И се моля Бог да ми помага в носенето на тези отговорности.
19:21Какво оставихте след интронизацията? Наложи ли се с нещо да се разделите?
19:26Пак ще кажа, няма леко служени в църквата. Всеки кръст, според мярката на духовните сили, тежи и никой човек, сам по себе си, не може да носи дори най-лекия кръст.
19:42Със свои сили, Господи ни казва, без мен не може да върште нищо.
19:47Така че в църквата да има тази антиномичност от една страна, със свои сили нищо не може да направим.
19:58Сам човек?
19:58Сам човек със свои сили нищо не може да направим.
20:02Много хора ще кажат, и то човек да се отчая, защо нищо не може да направим.
20:05Боже с християнина казва, за вярващият всичко е възможно.
20:10Тук пък са безграничността на възможностите.
20:14Така че не е лек кръст, но в същото време с Божията помощ, той става лек, поносим.
20:21Като всяко едно служение, той се носи своето удовлетворение, когато виждаме, че тази служение е нужно в църквата.
20:33Има своето място, трудовете, усилията, които проявяваме, имат своето значение, имат своя смисъл.
20:42Това ни поекчава връзките, ни затвърждава, ни ни съединява по-пълноценно с богочовешкия организъм, църквата.
20:50И това неминуеме, но са едно удовлетворение, защото всеки християнин, християните сме като една жива, живи клетчици в тялото Христово.
21:00И ако една клетчица в нашето тяло, може да се представим колко милиарди клетки имам, колко милиарди християни имам, ние всички сме живи членове от тялото Христово.
21:10Всяка една клетка в нашето тяло, когато ни се чувстваме добре, тя се чувства добре.
21:15Така че християнин, когато върши своята работа там където е, той допринася така за благосъстоянието на цялото тяло.
21:25И това неминуемо носи едно удовлетворение. Действително, което сте апостол Пава казва, радва ли се един член, радва се цялото тяло, скърби ли един член, скърби цялото тяло.
21:38Тяло така, че живеем ни с ритъма на църквата, в каквато и длъжност и служение да се намира, когато вършим своето служение с упование Бога, добросъвестно, то носи своето удовлетворение и става леко. С Божата помощ, то става леко.
22:00Излично да ви питам, знаехте ли, че ще станете патриарх, но смятате ли, че пътя, през които минахте, е логично ви водеше насам?
22:13Вижте в каквото и служение да ми било възлагано в църквата, съм се старал да го изпълнявам според обхвата на длъжността и така да си върши работа както трябва.
22:30И мисля, че това се отнася за всеки християнин и при молитвата за пострижение на чеци, се казва така, когато четецът, постригане за четецът, върши своята служба с внимание, това го подготвя да му се възложи каквато и да е друга работа.
22:53Така че в определен смисъл ние, когато вършим своите задължения, когато усвоим добросъвестно дарено служение, това подготвя човека да му се възложи и друго послушание.
23:07Но това е Божие дело. Аз съм бил доволен с каквото и послушание да ми е било възлагано. Аз съм бил доволен.
23:17Но има едно такова правило. Църквата в минашески живот не търси послушание, но когато ти възлагат послушание, не отказвай. Важно е послушанието към църквата.
23:30Казахте, църквата през вековете тя е давала сили на много вярващи да преминат през тежки изпитания.
23:38Има ли силите обаче, че църквата да го направи сега? И виждате ли повече хора в църквата сега в сравнение с преди 10 години?
23:48Ами, църквата е богочовешки организъм. Господ е казал, портите адуи няма да й надалеят. Църквата е дело Божие, това не е човешко дело.
23:59Например, нашата държава на два пъти е губила държавността си. На два пъти сме губили независимостта си, изпадали всички държавни институции са били прекратявано тяхното съществуване, сме изпадали под зависимост.
24:18Но църквата не е така. Исус Христос е глава на църквата и Неговата власт. Никой не може да я нито отнеме, нито да я подчини.
24:27Така, че във веки веков църквата е този спасителен кораб, който човешките души намират начин и път за спасени. Включително и в наше време.
24:40Включително и в наше време. Така, че църквата е духовна съкровищница, разполага не само с опита, не само с учението, но с духовните сили да преобразява човека.
24:53Божата благодат действва в църквата, Божата благодат оживява в църквата и когато ние живеем в църковния живот, тази благодат оживява в самите нас.
25:03Вероятно не губите време да гледате телевизия, или поне не много?
25:11Не гледам, да. Не гледам. От време на време, ако има някое предаване на компютъра, да го погледна.
25:18Но съм сигурна, че въпреки това наблюдавате процесите в светската власт и се интересувате от политика поне до толкова, доколкото...
25:28За да си дадете сметка на къде вървим. И когато говорите за единение, не мога да ви попитам какво политиците трябва да направят за това единение.
25:38И дават ли си сметка, че и те трябва да дадат своят добър пример? Дават ли си сметка и за огромната мисия на църквата?
25:49Ами, това е въпрос, който всеки политик може да отговори за себе си.
25:55Но по принцип, всъщността на светската власт, всъщността на управляващите това да създадат условия,
26:04човеците в това общество, което ги е поставило да управляват,
26:12да имат възможността да разгръща своите възможности, своите таланти, които Господ им е дал,
26:20да има справедливост в общество, да има възможност човек да се развива
26:25според достиженията, които са в биолог, научно общество, на която и да е сфера.
26:31В същото време...
26:34В същото време ние с вас живеем в един и същи свят, нали?
26:38И виждаме едни и същи хора в парламента, и виждаме тяхното поведение в парламента.
26:44Вижте, тези хора, които са в парламента, те не са дошли от някъде друго,
26:48и те изидват от народа.
26:51Ние не могат да се разгледим, да кажем те и ние, нали?
26:55Те са дошли, народът ги е пратил там.
26:57Било с гласуването, било с негласуването.
27:01Отговорността е носи всеки, никой не е лишен от тази отговорност.
27:05Така че има една такава поговорка, всеки народ заслужава своите оправници.
27:11Така че ние не можем да сочиме с пръс и да казваме, те са такива или накива,
27:16ние произнасме присъда самите себе си.
27:18И това е съвсем реално.
27:21Това е съвсем реално.
27:23Защото ако у народа така има съзнанието и отговорността,
27:29че сме част от това общество, че ние имаме реалната власт в това общество,
27:36реалната власт да използваме за свое благо, честност, да бъдем честни или не честни.
27:40Всеки ден, всеки човек прави избор да бъде добросъвестен
27:44или да не го интересува, кои са последствите от това, което прави.
27:50Всеки човек, всеки ден прави такива избори.
27:53И когато имат достатъчно хора, които не се интересуват,
27:59какво ще случи с хората около тях, важно те да са добре,
28:02това е пряк резултат от тази незангажираност.
28:06В момента състоянието на обществото, което се намира,
28:10е пряката незангажираност, толкова сме разъединени,
28:14толкова не е все едно, какво ще се случи с човека до нас,
28:18защото това се случва и това се случва в обществото.
28:21Така че не може да обвиняваме,
28:24най-напред трябва да обвиним себе си.
28:26Най-напред ние трябва да застане на мястото си.
28:29И аз съм убеден, че това случи ли се,
28:32но и то не е много голям процент на населението.
28:35Да каже, не може да се живее с лъжи.
28:37Не може да се живее с разврат.
28:41Не може да се живее с корупция.
28:45Аз съм убеден, че с Божията помощ
28:46ще настъпи едно очистване.
28:51Убеден съм в това нещо,
28:52защото Бог ще помогне за това нещо.
28:54Станат ли хората, кажеш ли, твърдо,
28:57с Бога сме?
28:59Няма да ми е безразлично
29:01какво се случва с човека до мен.
29:04Аз носа отговорност,
29:05не някой друг,
29:06коя аз виждам тази необходима нещичко да направя.
29:10И Бог ще направи така,
29:11че ще прати добрите оправници,
29:14които да се погрижат за общите работи.
29:18Дай Боже!
29:18Това са примери,
29:19не малко примери от историята.
29:22Вие ходите с тези хора,
29:24същите хора, от които зависи всичко на поход.
29:26Виждате ги в църквите,
29:27говорят с вас.
29:29Какви въпроси ви задават тези хора
29:31и можете ли да съдите
29:33дали и от какво се интересуват хората
29:37на базата на техните въпроси?
29:39Как да съхранят мира в душата си?
29:42Как да помогнат на ближния?
29:44Или са затънали в битови неволи?
29:47Можете ли по тези въпроси да разберете
29:50дали се губим и дали се отдалечаваме от пътя?
29:53Виждате, има различни хора,
29:54много лико общество живеем.
29:56Има хора, които пък искат да помагат
29:58и питат, кажете ни,
30:01как можем да помагаме?
30:02И такива хора има.
30:03Не само които се оплакват,
30:04които да търсят помощ,
30:06но хора, които искат,
30:08имат желание нещо да допренесат.
30:10Това изненадва ви приятно?
30:13Или пълско са повече тези хора?
30:15Това ни съпъства още от
30:18нашите години в Хаджидимовския манастир.
30:21Достатъчно хора,
30:22които идват там за да помагат.
30:25И това винаги не е съпъствало.
30:27Винаги има такива хора,
30:28които носят тежеста заедно с нас,
30:30живеем едни, други с проблемите си.
30:34Други хора търсят помощ,
30:38било материална,
30:39било така духовна подкрепа.
30:42Така че,
30:44общо взето човек,
30:45когато се задава въпрос и търси,
30:48той вече е на пътя.
30:50Не е безразличен.
30:51Факта, че вече идва за да попита.
30:53Факта, че не стои безразличен,
30:56не е вдигнал бялото знаме,
30:58не се е отказал,
30:59не се е отчаял,
31:00а търси помощ
31:01и той вече е на пътя.
31:02Бог го е насочил
31:04и дай Бог така да се умяваме,
31:07да помагаме хората да получат това,
31:10което нуждаят да благодарят на Бога.
31:12Те са на пътя.
31:13Човек, който благодари на Бога,
31:15че вече е на пътя.
31:16Давате много сили в началото на една нова година,
31:20но вие наистина ли не изпадате в отчаяние?
31:25Не се ли изразочаровате от хората?
31:28Кога да ви кажа?
31:29Или от нещо друго?
31:30Бог да пази...
31:34Не съм така...
31:36Началните години на мунашски живот
31:39се отчаивах за някои моменти
31:41за спасението си.
31:43Защо?
31:44Ами как човек като изпадне в така...
31:48Види греховете си,
31:49а на дявола ги покажа,
31:51че са едва ли непростими,
31:52невъзможно човек да преодолее
31:54и човек идва до такива моменти,
31:57да се чуди, какво става с мене.
31:58Ама пък Бог дава да разбере,
32:00че от него са ключовете към живота и към смъртта.
32:05Господ че реши.
32:06Когато едно обръщане,
32:07виждате това е Божията милост е голяма бездна
32:10и Бог ме е запазил така от...
32:12да се предавам на отчаяние.
32:15и Бог да помага действително да укрепваме вярата.
32:19Той казва, че няма да ни изостави.
32:22Това са верни думи.
32:24И за вярващи, действително, всичко е възможно.
32:27Така че с Божията помощ да се предпазваме,
32:32дойдат ли такива черни мисли.
32:34нека споделим, нека отидем в храмът,
32:38нека потърсим свъщеника,
32:39нека споделим, изповядаме,
32:40защото учението също е грях.
32:42Човек да помисли за себе си,
32:44че край за него няма милост от Бога.
32:48Това е абсурд.
32:49Това просто не е вярно.
32:50Това е измама.
32:51Дявол го опитва да отклони съвсем този човек,
32:54да го отчая, да го съвсем отдалечи от Бога.
32:58Но това е измама.
32:59Това не е така.
33:01Бог е бездна от милост.
33:02така че човек да сподели,
33:05да не се така затваря в себе,
33:07да отиде да изповядане каквото е.
33:09Така да сподели тази чернилка,
33:11която се насъбрава в душата.
33:14И тогава ще види как Бог ще отвори врати,
33:16ще изтече това, което се е задържало в душата.
33:19Бог ще десили, ще дойче,
33:20ще каже, ех, слава на Бога и от тук има изход.
33:24Няма, няма, вижте, Бог победи смъртта.
33:28Живота на човека няма нещо,
33:30което да е непреодолимо, разбирате ли,
33:34да е без изход.
33:34Няма такова нещо за християнина.
33:37Няма такава ситуация,
33:39която да няма изход.
33:41За спасение.
33:42Бог е до нас.
33:43Има известни личности, които са така и в мас медиите,
34:10които било с богатството си, било някой с откритията си в научната сфера,
34:16било други в областта на спорта.
34:19Имат така големи достижения.
34:22Овличат след себе си много хора, които иска да бъдат като тях.
34:25Обаче едно поколение сменете и, вижте, някои спомнили си вече.
34:30Дори да са постигнали мечтата си,
34:33намерили ли са смисъл за своя живот?
34:35Съмнявам се.
34:37Защото, вижте, мили приятели,
34:41факта, че ние сме времено на тая земя,
34:46ни говори, че тук не можем да открием в пълнота смисъл на своя живот.
34:50Видях ви да плачете при една среща с ученици, с деца.
34:55Позволявате ли си да се натъжавате и кое?
35:03Е, тагата не е грях вече.
35:05Тагата не е грях?
35:06Да скърбим, това не е грях.
35:08Случват таки моменти.
35:09Хора сме, това е душевност.
35:10Разбира се, има и сълзи на радост, сълзи на скръп.
35:16Човешко е, нормално е.
35:18Кога плакахте за последно? С децата ли?
35:20Да, аз не помнях такива неща, кога е.
35:24Примерът е най-голямото свидетелство.
35:28Това да видят, че имат грижовен син и детето им няма да ги остави в трудност.
35:37Това за родителите е нещо голямо.
35:45От душата на българия не има ли вяра според вас?
35:48Питах ви колко хора виждате в църквата, но
35:50сякаш българина не се отказва от вярата си.
35:55Мисля, че от душата на българин има вяра.
35:57И какво говорим?
35:59Няма човек без вяра.
36:00Разбирате ли, е атеисти и той е вярвал.
36:03Няма човек, който с вяра ходим, с вяра седвижен, с вяра живеем.
36:09Има ли няма човек, който да каже, като стане с отрината,
36:12ще направи ли тези няколко крачки да излезе навън?
36:15Той живея с вяра.
36:15Той се уплывава.
36:18Така че в душата на всеки човек,
36:20ключително на българина, има вяра.
36:23Това е за всеки човек.
36:24Това е начинът по който съществуваме.
36:28Въпросът е, че не познаваме вярата си.
36:32Млад 70% от българите се определят като православни християни,
36:37но има много бели полета в областта на познанието за вярата.
36:44Конкретни знания за вярата и в какво смо повярвали.
36:47Това са важни неща.
36:49Това са важни неща.
36:50И тук е мястото на църквата и на държавата.
36:52преди малко не попитахте, какво може да принесе държавата.
36:56Има голяма отговорност държавата.
36:58Защото църквата има своето незаменимо място.
37:03Никой не може да даде спасение на човека, освен Бог.
37:06И Господ е оставил църквата.
37:08Той призовал апостолите.
37:09Казва и ме, както ме отец прати, аз ви пращам.
37:13Значи църквата е пратена в света.
37:15Именно с тази мисия да спасява.
37:17И никой държавен служител, никаква светска власт не може да даде това спасение.
37:23Спасение, не напред, от греховете ни.
37:26Спасение от страстите ни, от слабостите ни.
37:31Сили за това нещо има единствено не само Господ и в църквата.
37:34Той дава тези възможности на човека.
37:37Така че, всяка отговорност е това на нас.
37:40Но и държавата може много да допренесе.
37:42Стана преди малко въпрос за преподаване предмета религия, православие в училищата.
37:50Това действително държавата може да реши този въпрос.
37:54Св. Сенот не е представил да худатайства, да омолява, да настоява.
37:59Слава Богу, сега има вече одобрена програма.
38:02Обчебно съдържание, учебници, които са одобрени.
38:07И това е една възможност, още от детските години, учениците, да се запознават с истините на вярата.
38:17Това е много важно нещо.
38:18И така да се даде възможност на децата, не само да се попълнят познанията им, не само да имат така възможност за един информиран избор за пътя в живота,
38:38за възгледите си, за отношението към едни, към други.
38:43Щото вярата дала отговор на всичките тези въпроси и помага да осъществяваме тези отговори.
38:49Но ще им даде и този опит, който за невярващият човек дори не предполага, че съществува, че го има.
38:59Да знае пък тогава да прецени.
39:01Да знае тогава да прецени.
39:03Защото, един конкретен пример, всички се възхищаваме, когато отидем в Рилския манастир.
39:09Само зданията, като погледнем дебелината на стените, които тръгват до четвъртия етаж.
39:16И това е зидено в 1834 година, тогава е манастирът този вид.
39:22Може да седем в това време с друга сграда в България, може ли да посочим такава, като Рилския манастир?
39:29И това буди възхищението ни.
39:32Но как се е случило?
39:35Защо се е случило?
39:35Какви са били тия хора?
39:36Каква е била...
39:37Вярата им, желанието им, усърдието им на тези хора.
39:40И като стигнем до основателя на Рилския манастир и си кажем,
39:44ето този човек, който е дошъл тук в една пустош,
39:47а от труда му, от вярата му е произлезло всичко това.
39:51Ние имаме ли нужда от такива хора днес?
39:54Имаме ли нужда?
39:55Какво правим за да ги подготвим?
39:57Да ги има?
39:57Аз мисля, че ако в нашето общество имаше 5-6 човек, като св. Иван Рилски,
40:02Дереджет не щеше да е съвсем друго днес.
40:05Ни лишаваме децата от това да се запознаят как е живял светеца.
40:09Ние ги лишаваме от тази възможност.
40:11Защо?
40:11Отползвали им е това или е губят?
40:17Така че, тогава, когато сме познавали вярата, сме живели вярата, сме били едини и с Божията помощ не успявали.
40:24Днешното разъединение е пряк резултат това, че откъснаме хората от църквата.
40:29Зададох ви някои въпроси, които, може би, са по-особени за един духовен водач.
40:42Но се осмелих да го направя, защото исках да ви видим и в другата светлина, в която не ви познават хората.
40:51Искате ли да познават или да знаят нещо за вас, което след интронизацията не знаят?
40:59Айми, вижте, тост с думи това не става.
41:04Това става с опит, това става с дела поделателем, ще ги познаете.
41:08И дай Бог така да ни помага да бъдат добри и полезни делата ни.
41:15А какво бихте пожелали на хората в началото на новата година и бихме искали да измолим за вашата благословия към българите у нас и по света?
41:54Мярката, която може да се осъществява нашето спасение, настъпи е с Рождество Христово.
41:59Сраждането на Спасителя вече е този нов човек, който не е като останалите човеки.
42:07Който е неразлъчно съединен с Божеството с Бога.
42:11Богочовешката личност на Господ Исус Христос.
42:14Творението добива нови измерения.
42:17Човека добива нови измерения.
42:20И вече мярката, по която съравняваме, не е да съравняваме един спрямо други, между човеки, грешни човеки, несъвършени човеки.
42:27Вече мярката, с която може да се сравняваме и да се стремим да осъществяваме, това е примерът, който Исус Христос ни оставя.
42:35И тази благоприятна Господня година, в която вече времето по друг начин тече, защото в нашето съвремие всичко тече, всичко се променя.
42:46Ние сме свидетели на тлението, на действието на смъртта, но в този човек смъртта не действа.
42:53Тлението не действа.
42:55Значи има нещо ново.
42:56И Бог е дал възможността ни да освояваме от тези изобилни блага, които ни е донесал.
43:06Даня възможността да се приобщаваме към Него.
43:11Господи дал този образ, аз съм казва, лозата, вие сте пръчките.
43:16Както пръчката не може да съществува сама от себе си, коя е откъсната от лозата, така и вие.
43:22Ако не сте на лозата, пръчките изсъхват, ги хвърлят в огън.
43:28Казва, аз съм хлябът на живот.
43:31Сляза от небето, живе е хляб.
43:32Сляза от небето, който дей от този хляб, няма да умре вовеки.
43:37Хляба, който аз ще дам, това е моята път.
43:40От моята път е истинска храна.
43:41Който не дей, моята път не пие, моята кръв.
43:44Няма живот в Него.
43:46А също дала ни възможността да се съединяваме, да бъдем едно с Него.
43:53И това е нашата цел, като християни.
43:55И по този начин, съвсем реално, вече ние живеем в едно друго измерене, друго време.
44:03Време, което не е тлен.
44:06Не е безвъзвратно за Гове.
44:07Няма нещо безвъзвратно.
44:08А време, което тече в вечността.
44:10Време, което се единим с вечността.
44:12И за това нашата молитва е в началото на новолетието.
44:20Действително ние да се стремим към тази връзка с Бога.
44:25Това е единение с Бога.
44:26И в това преходно, тленно време да осъществяваме, да уекчаваме своята връзка
44:34и в нас да живеят тези живителни сокове, които Господ ни е дарувал в стата църква.
44:42Господ казва,
44:43Всеки, който пи от тази вода, пак ще ожеднее.
44:46Водата, от която аз ще му дам, който пи от нея, няма да ожеднее вовеки.
44:50Ето тази вода на Христовата благодат, на единението с Бога.
44:56Да се стремим да пиеме от нея.
44:59А как се случва това?
45:01Молитвата ни, покаянието ни,
45:04участието в светите тайнства.
45:06Ние приемеме в себе си с покаяние.
45:08Като се каем, очистиме съвестта си, приемеме в себе си Бога,
45:11който казва,
45:13Ме любище спази моите заповеди,
45:16и аз и от сами ще отидем из жилището,
45:18от него ще направим.
45:19Който де моята път ми пият,
45:21моята кръв аз пребъдвам в него и той в мене.
45:24Това е реално, това е истинско нещо в църквата.
45:26Така че да е несигурно времето,
45:28както казва Псалом Певеца,
45:30каза, научини така да броим дните си,
45:32да придобием мъдро сърце.
45:34Какво означава мъдро сърце?
45:35Тепо стопава казва,
45:36скъпете време, защото дните са лукави.
45:39Човек се отлага.
45:40Е, сега,
45:40за Бога ще помислиме
45:43утре, ще отложим.
45:45Ето лукавството на време,
45:46в което ни скара все, да отлагаме, отлагаме.
45:49И може да минат години наред
45:50и едно елементарно нещо,
45:51да не сме успели да осъществим,
45:53да сме отишли в църкви,
45:54да се изповеда човек.
45:57А една изповед
45:58може да осмисли целият живот на човек.
46:01Що изповедта,
46:02чето от причаствени се съединяват с Бога.
46:04И това осмисля нашия живот.
46:06Така че, някак през новата година,
46:09така Бог ни просвещава,
46:10вярата, да ни укрепва, да ни подпомага,
46:13да вървим след него
46:14и така да се трудим
46:16на своето спасение.
46:18И както завършва
46:20същеното писание, думите на спиан Богослов
46:22откровението, да Господи, дойди.
46:25Така да очакваме
46:27и за себе си тази
46:28среща и това
46:29единение с Бога.
46:32За много благословени години.
46:34Желаю на вас и на зрителите на вашето предаване.
46:36Последен въпрос. Дълкъм какво има
46:38Българската църква и
46:40обществото, какъв дълг има към нея?
46:44Мислия апостол Павел ни казва,
46:45не дължете никому
46:46нищо друго, освен взаимна любов.
46:49Така че ние дължим,
46:51към всеки човек, всеки християнин,
46:52дължи към околните
46:54деятелна любов.
46:56А вече какво светът ни дължи на нас
47:00да не вменяваме
47:02някои дължни.
47:03След като на дължниците казват
47:05давайте назаем
47:06и не търсете,
47:07не очаквайте,
47:08че върнете,
47:09чето да не се привързваме към
47:10материални неща.
47:12Така е.
47:13Защото
47:14човек обикновено
47:16се чувства
47:16така
47:17добре и комфортно,
47:19когато го обичат,
47:20когато се грижат за него
47:21и той всичко му е така
47:23добре,
47:24няма
47:24той нужда какво да прави.
47:26Обаче истинският комфорт
47:27настъпва, знаете ли, кога?
47:29Когато човек обича.
47:32Може да е в среда,
47:33във ръждебна среда
47:34и това да не го доведе
47:37до озлобление него,
47:39до отчаяние
47:41или така
47:41до нехилизъм, отрицание.
47:44А
47:44това, което Господ ни е показал
47:47и ни е казал,
47:47дори обичите вказа враговете си.
47:49Когато ние проявяваме тази любов,
47:52по пример на Христовата любов,
47:53тогава се чувства човек комфортно.
47:55И тогава
47:57когато Бог
47:58къс нас,
47:59кой ще бъде против нас.
48:02Господи,
48:03Господ,
48:05Тебе
48:07услиши
48:10и мя.
48:15Именно изхождайки от премъдрото,
48:18истинският комфорт
48:19настъпва,
48:20когато човек обича,
48:21след благословията на патриарха,
48:23му подарихме обич.
48:24Или иначе казано,
48:26личните послания,
48:28писма,
48:29картички
48:29и рисунки на деца.
48:31В едното от написаните поздравления
48:33към Негово святейшество,
48:35децата го молят
48:36да се моли за децата,
48:38особено за тези в беда.
48:40А на картина
48:41най-малките му изпратиха
48:42и отпечатъци от ръцете си.
48:43В Софийската митрополия
48:45влязоха и десетки пожелания
48:47за здраве, мир, благополучие,
48:50сили, смисъл и любов.
48:52Излезе благословията
48:53за всичко това към вас.
48:56И дано ни застигне,
48:57защото, както чухме,
48:59Бог е бездна от милост.
49:01Няма път без изход за спасение.
49:03Господи сил с нами буди
49:11и ного боразве Тебе,
49:16помощника в скорбе не има ми.
49:25Господи сил помилуй нас,
49:33и ного боразве Тебе,