В есето си от 1957 г. "Хебел - приятел на дома" ("Hebel der Hausfreund"), Хайдегер подчертава голямата си загриженост за обедняването на поетическото слово чрез обичайната му "премерена и инструментална" употреба. Обсъжда значението на немския поет / писател Йохан Петър Хебел (1760-1826), който според Хайдегер въплащава автентичната поетична връзка със словото, олицетворена от стиха на Хьолдерлин "поетично...(ние) обитаваме земята.