100 години от Балканската война - Македоно-Одринското опълчение
- 12 years ago
100 години от Балканската война - Македоно-Одринското опълчение
В нашата поредица от репортажи за 100-годишнината от Балканската война продължаваме да сглобяваме парчета от историята. Днес говорим за Македоно-одринското опълчение. То е създадено от доброволци към Българската армия само пет дни след обявяването на общата мобилизация за Балканската война и е продължение на опълченската традиция от Освободителната война.
В редовете на опълчението постъпват повече от 17 хил. души, като преобладаващата част са бежанци от неосвободените български краища в Македония и Беломорска Тракия, идват и българи от Северна Добруджа и Поморавието. Опълчението поема най-тежкия фронт в непосредствена близост до Цариград.
Какво е запазено в архивите от далечната 1912 година?
Това е оригиналната книга, в която са записвани имената на доброволците, участвали в Балканската война с идеята да се постигне българското национално обединение. Без значение кой от къде идва, съдбата на значителна част от тях е една - убит. Имената на писарите, водели сухата сводка, не са известни, но графологичният анализ днес показва, че са били упорити, целеустремени мъже, макар с противоположен темперамент. Красивите им букви, почерци, въодушевлението, личи от снимките - обичайно е било на път за фронта да се мине през фотоателието.
Елена Бугарчева, експерт, Държавна агенция "Архиви":
- Толкова бързо всичко се прави, защото фактически на 17 октомври вече тръгват към граница, вече тръгват на бой. На 28 октомври в Пловдив царица Елеонора на молебен даравя знамето на македоно-одринци. Това знаме е ушито от нея, по проект на Иван Мърквичка.
За началник на Опълчението е назначен генерал-майор Никола Генев, негов помощник в командването е подполковник Александър Протогеров, а началник на щаба - майор Петър Дървингов. Под ръководството на тази легендарна тройка доброволците побеждават - в Кърджалийско, при Саранлъ, Фере, Деде Агач, Булаир, Шаркьой. Много от тях преди боевете не са хващали оръжие.
Доц. Валери Колев, преподавател по нова българска история в СУ "Св. Климент Охридски":
- След завземането на Беломорието, част от МОО е изтеглена в района на Одрин и именно с едно от тези оръдия е превзета в началото на 1913 г. Одринската крепост.
Моменти от войната - част от тях е събрал в албум за цар Фердинанд известният дипломат, а по-късно и индустриалец Стефан Чапрашиков. За няколко месеца ямурлуците и капите са сменени с опълченски униформи, поръчани и платени от държавата.
Доц. Валери Колев, преподавател по нова българска история в СУ "Св. Климент Охридски":
- Почти всички опълченци след балканските войни вече влизат в наборните списъци на Българска армия, тъй като тя разполага със списъчните състави на техните дружини и съответно са мобилизирани за Първата световна война.
В нашата поредица от репортажи за 100-годишнината от Балканската война продължаваме да сглобяваме парчета от историята. Днес говорим за Македоно-одринското опълчение. То е създадено от доброволци към Българската армия само пет дни след обявяването на общата мобилизация за Балканската война и е продължение на опълченската традиция от Освободителната война.
В редовете на опълчението постъпват повече от 17 хил. души, като преобладаващата част са бежанци от неосвободените български краища в Македония и Беломорска Тракия, идват и българи от Северна Добруджа и Поморавието. Опълчението поема най-тежкия фронт в непосредствена близост до Цариград.
Какво е запазено в архивите от далечната 1912 година?
Това е оригиналната книга, в която са записвани имената на доброволците, участвали в Балканската война с идеята да се постигне българското национално обединение. Без значение кой от къде идва, съдбата на значителна част от тях е една - убит. Имената на писарите, водели сухата сводка, не са известни, но графологичният анализ днес показва, че са били упорити, целеустремени мъже, макар с противоположен темперамент. Красивите им букви, почерци, въодушевлението, личи от снимките - обичайно е било на път за фронта да се мине през фотоателието.
Елена Бугарчева, експерт, Държавна агенция "Архиви":
- Толкова бързо всичко се прави, защото фактически на 17 октомври вече тръгват към граница, вече тръгват на бой. На 28 октомври в Пловдив царица Елеонора на молебен даравя знамето на македоно-одринци. Това знаме е ушито от нея, по проект на Иван Мърквичка.
За началник на Опълчението е назначен генерал-майор Никола Генев, негов помощник в командването е подполковник Александър Протогеров, а началник на щаба - майор Петър Дървингов. Под ръководството на тази легендарна тройка доброволците побеждават - в Кърджалийско, при Саранлъ, Фере, Деде Агач, Булаир, Шаркьой. Много от тях преди боевете не са хващали оръжие.
Доц. Валери Колев, преподавател по нова българска история в СУ "Св. Климент Охридски":
- След завземането на Беломорието, част от МОО е изтеглена в района на Одрин и именно с едно от тези оръдия е превзета в началото на 1913 г. Одринската крепост.
Моменти от войната - част от тях е събрал в албум за цар Фердинанд известният дипломат, а по-късно и индустриалец Стефан Чапрашиков. За няколко месеца ямурлуците и капите са сменени с опълченски униформи, поръчани и платени от държавата.
Доц. Валери Колев, преподавател по нова българска история в СУ "Св. Климент Охридски":
- Почти всички опълченци след балканските войни вече влизат в наборните списъци на Българска армия, тъй като тя разполага със списъчните състави на техните дружини и съответно са мобилизирани за Първата световна война.