Когато срещнах теб за първи път ноща от безнадежност беше сляпа. Пипнешком аз търсех своя път с невиждащите пръсти на мъглата.
Когато срещнах теб за първи път една звезда небето с вик отрони и с тази феерична звездна смърт завърна се един бездомен спомен.
Припев: И спря да се върти за миг земята неспряла да крещи от самотата. Заслушана в гласа на тъмнината душа, душа докосна ме позната. И спря да се върти за миг земята неспрала да крещи от самотата душа, душа докосна в ноща тогава срещнах теб за първи път (х2) Когато срещнах теб за първи път раненото небе сълза пророни и аз намерих своята любов сред обичите милиони.
Когато срещнах теб за първи път разбрах, че този път е и последен раздялата е в същност малка смърт невъзвратимо бягащото време.
Be the first to comment