Чочо Владовски- Безсъние Попадах някъде, но всичко беше истинско Страха от удара. Очакването...Сблъсъка... А после кацнах върху мислите И тръгнах по света нарамил кръста си Като медал върху ревера сив на времето Поглеждах от високо всички улици И виждах рицарите, стъпили на стремето На своите мотори, с малки блудници... Припев: А Дон Кихот прегърнал здраво чашата в кръчмата спореше със неверници Които го закачаха от масите, че днес дори в музея няма мелници ... И тъй загубил всякакво доверие започнал да разпитва плахо хората къде започва пътя към надеждата и свършва кръстопътя на умората Пропадах някъде, въртях се във доспехите и се събудих гол от писъка на вятъра той чу, потъваше във времето със рокерите тръгнали на някъде със рокерите тръгнали на някъде... Припев:... Пропадах, въртях се във доспехите, но се събудих от писъка на вятъра и тоя шум потъваше във ехото със рокерите тръгнали на някъде Припев:....
Be the first to comment